Решение № 1456 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2020 г.

Решение № 1456 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП чрез юрк. Желязкова против решение № 1059/5.08.2020 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, постановено по адм. д. № 1760/2019 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-02000218004902-091-001/09.04.2019 г., потвърден с решение № 109/5.07.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 468. 60 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за това, че административният съд разширително е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския административен съд, както и присъждане на разноски по представения списък. Ответникът по касационната жалба – "Съншайн 1802" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. "Отец Паисий" № 33, ет. 1 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Найденова по съображения, изложени в писмени бележки. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да му присъди разноски според представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-02000218004902-091-001/9.04.2019 г., издаден от Радостина Тодорова, началник сектор, възложила ревизията, и от Росица Стоянова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 109/5.07.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас. С него в производство по реда на чл. 122 и следващи ДОПК са установени задължения на ревизираното дружество "Съншайн 1802" ЕООД за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 2 811. 29 лв. и лихва – 862. 28 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 10 382. 13 лв. и лихва – 2 131. 39 лв. Установените от първостепенния съд факти, въз основа на които е обоснован извод за нищожност на РА са следните: "Съншайн 1802" ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. "Отец Паисий" № 33, ет. 1. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите от компетентната териториална дирекция, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, е тази по седалището на местното юридическо лице, като в случая това е ТД на НАП гр. Бургас. Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 02000218004902-020-001/20.08.2018 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-1/2.01.2018 г. на директора на ТД на НАП - Бургас в съответствие с нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Със заповедта е определен ревизиращият екип, в които са включени три лица, а именно: 1. Росица Стоянова – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията; 2. Галя Хинева – старши инспектор по приходите и 3. Мария Василева – старши инспектор по приходите. Съгласно представените заповеди за назначаване и преназначаване тези три лица са служители в ТД на НАП – Варна с място на работа в гр. Добрич, ул. "Независимост" № 7. Първоначалната ЗВР е изменяна със заповеди за изменение № Р-02000218004902-020-002/26.10.2018 г. и № Р-02000218004902-020-003/28.11.2018 г., издадени също от компетентен орган. Ревизионното производство е проведено, а ревизионният доклад е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД на НАП гр. Варна, като един от тях е и от органите издали ревизионния акт - ръководителят на ревизията Росица Стоянова. По делото е представена заповед № 3 ЦУ-ОПР-20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която зам. изпълнителният директор на НАП е оправомощен да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК. Съгласно така предоставените му правомощия той е издал писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 г. до териториалните директори на ТД на НАП - Бургас и Варна, с което е възложено да се организира възлагането на ревизии на посочени лица, сред които е и "Съншайн 1802" ЕООД. Изрично е посочено, че в ЗВР следва да бъдат включени посочените по-горе органи по приходите, които са служители на ТД на НАП Варна, както и че командироването им в ТД на НАП – Бургас следва да бъде извършено в съответствие с изискванията на Закона за държавния служител. От представените командировъчни заповеди се установява, че и трите лица са били командировани общо за по пет дни, а именно на 16, 17 и 18.10.2018 г. и на 06 и 7.12.2018 г. Същевременно те в качеството им на органи по приходите са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на дружеството, не само на датите на които са командировани – изготвени и връчени искания за представяне на писмени обяснения и доказателства от ревизираното дружество и от трети лица /Община Несебър и "Слънчев бряг" АД/, искания за извършване на насрещни проверки, искане за продължаване срока на ревизията, уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, искане за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК и др. На 12.02.019 г. е съставен ревизионният доклад /РД/, а на 9.04.2019 г. е издаден процесният РА. Съдът е приел, че е налице частично изпълнение на нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, тъй като не е посочено, какво налага производството да се проведе от лица, които не са служителите на ТД на НАП – Бургас, и не е налице командироване при условия и по ред, определени в Кодекса на труда /КТ/, на служителите на ТД на НАП - Варна за периода на извършване на ревизията. Според него, след като на датите, на които са издадени всички описани по-горе документи, лицата не са били командировани в ТД на НАП - Бургас, то те на са били териториално и времево компетентни да извършват посочените процесуални действия, тъй като тяхната времева и териториална компетентност се простира единствено до процесуалните действия извършени на датите, на които са били командировани /16-18.10.2018 г. и 06-07.12.2018 г. /. Без значение е фактът, че документите са подписани чрез електронен подпис, тъй като начинът на подписване на един документ не определя компетентността на съответния орган по приходите. Изложени са в първоинстанционното решение и мотиви за това, че РА е нищожен поради липсата на компетентност на единия от издателите му, а именно на ръководителя на ревизията. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП /ДВ бр. 51/2010 г. в сила от 6.07.2010 г. / е правилно приложена от първостепенният съд и не е тълкувана разширително, противно на доводите на касатора. Същата изисква освен изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, но и заедно с това съответният териториален директор да командирова тези служители при условия и по ред, определени в КТ. Само писмото на зам. изпълнителния директор до териториалните директори на ТД на НАП - Бургас и ТД на НАП – Варна, следователно, не е достатъчно, за да обоснове извод за това, че ревизията е проведена и РА е издаден от компетентни органи, независимо че в него те са посочени поименно. В потвърждение на това са и издадените командировъчни заповеди, с които Росица Стоянова, Галя Хинева и Мария Василева са командировани в Бургас за извършване на ревизии на изброените в тях дружества, в т. ч. "Съншайн 1802" ЕООД, но само за 16, 17 и 18.10.2018 г. и на 06 и 07.12.2018 г. След като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП то трябва да е по реда на КТ, то правилно е приел административният съд, че следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува изразът "да преминат в друга териториална дирекция" от чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Освен това според чл. 115, ал. 3 ДОПК при невъзможност за извършване на ревизията при проверяваното лице тя се извършва в териториалната дирекция, а последната е компетентната дирекция. Относно това кой е компетентен да издаде заповедите за командировка, разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП е специална и тя определя директора на териториалната дирекция. В случая представените по делото заповеди за командировки за 16, 17 и 18.10.2018 г. и на 06 и 07.12.2018 г. са издадени от директор офис Добрич. Вярно е, че единият от издателите на РА, а именно органът, възложил ревизията, притежава материална и териториална компетентност, но такава според чл. 119, ал. 2 ДОПК се изисква и за двамата издатели, а чл. 8, ал. 1 ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира, че с решението си АС-Бургас правилно и в съответствие с приложимите материално правни норми е обявил за нищожен оспорения пред него РА. В този смисъл е налице произнасяне от страна на Върховния административен съд по сходни казуси с няколко решения, на които съдът се е позовал. В частта му за разноските оспореното решение също е правилно. В производството, образувано по частната жалба на "Съншайн 1802" ЕООД, разноски не се присъждат. В него не е постановен акт по съществото на спора, а след отмяна на оспореното определение делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски и за настоящата касационна инстанция. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение