Решение № 2806 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2008 г.

Решение № 2806 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на 208 и сл. От Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс /§ 5 ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Любомир Василев Стоилов, в качеството му на ЕТ "Персей - Любомир Василев" със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Цоньо Тодоров № 2 против Решение № 515 от 22.07.2008 г. на Варненски окръжен съд, постановено по адм. д. № 648 по описа за 2005г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1011 от 3.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден от Регионалния данъчен директор гр. Варна с Решение № 206/21.04.2005 г., в частта му, с която на търговеца са определени данъчни задължения по ЗДДС ДДС за внасяне общо в размер на 165 476,36 лв. главница и 107 180,9лв. лихви за данъчни периоди м. 01,03,06,08,10 и 12.2000; м. 03,04 и 06 2001 и м. 06.2002 г. поради не признаване на данъчен кредит по доставки на преки доставчици Ет "Марти Комерс-Славка Михайлова" гр. Стражица /с предходни "Паскалев" ЕООД, ЕТ "Тони-Антон Вапцаров" и ЕТ "Ники-98-Николай Димитров" и Ет "Петър Венков - Аржента" гр. Варна. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на окръжния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не съобразил процесуалните нарушения при документирането на констатациите на ДРА, водещи до необоснованост на тези констатации и незачитане на представените доказателства за начисляване на ДДС от страна на преки и предходни доставчици, установено и със заключение на вещо лице, както и представените ревизионни актове на доставчиците, с които е отнето евентуално данъчно предимство за получателя-ревизираното лице. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на окръжния съд и обжалвания ДРА в посочената част, както и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по 132, ал. 1 ДПК (отм.), от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Варненски окръжен съд, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на касатора против ДРА в посочената му част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, няма доказателства за реално извършване на доставките и тъй като не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, ДРА в обжалваната му част е законосъобразен. По делото е установено с Протоколи за насрещни проверки на прекия доставчик ЕТ "Петър Венков - Аржента", гр. Варна и на предходните доставчици "Паскалев" ЕООД, ЕТ "Тони - Антон Вапцаров" и ЕТ "Ники-98-Николай Димитров на прекия ЕТ "Марти Комерс - Славка Михайлова", съдържащи всички реквизити по чл. 102 ДПК /отм./ - не откриване на представители на фирмите на декларираните данъчни адреси и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки. На тези доставчици са връчени искания по реда на чл. 50 ДПК /отм./ за представяне на доказателства за реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС по тях. Посочените доказателства са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания ДРА. Съдът, на осн. чл. 108, ал. 8 ДПК /отм./ е бил обвързан от доказателствената сила на констатациите на ДРА. Пред окръжния съд не са представени никакви доказателства в подкрепа на тезата на касатора за реалност на процесните доставки. Прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е имало задача само относно начисляването на ДДС по доставките на преки и предходни доставчици и то не може да замести липсата на доказателства за реалността на доставките. Освен това, заключението е изготвено само по извлечения от сметки 411 и 4532 за доставчика "Паскалев" ЕООД и е констатирало липса на счетоводство за ЕТ "Тони-Антон Вапцаров". Същото се отнася и за приетите по делото данъчни ревизионни актове на предходни доставчици - на ЕТ "Тони - Антон Вапцаров, на "Паскалев" ЕООД и на ЕТ "Нико 98-Н. Димитров" /по реда на чл. 109 ДПК /отм.//, с които е отказан данъчен кредит по предходни доставки. Само с ДРА на предходен или пряк доставчик и то издадени при липса на счетоводства на ревизираните лица, ревизираното лице не може да докаже, че предметът на доставките действително е престиран. Предвид това, че в процеса пред окръжния съд, не са установени положителните факти на реалността на цитираните доставки, съдът обосновано и в съгласие с материалната норма на чл. 64, вр. чл. 63 и чл. 6 ЗДДС /отм./ е приел, че доказателствената сила на констатациите на ДРА не е оборена и на жалбоподателя не следва да се признава претендирания данъчен кредит. Този извод е направен обосновано. Цитираното решение на ВАС по адм. д. № 7297/2008 г. не третира аналогичен случай, доколкото от мотивите на решението не може да се заключи, че реалността на доставките е била спорна пред първоинстанционния съд и тогава съгласно ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС, съдът е приел, че начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик е достатъчно, за да се признае данъчен кредит на получателя. Отделно от това, доставчикът Ет "петър Венков-Аржента" гр. Варна е пряк доставчик, който не е проверяван от вещото лице и за него не е доказано и начисляване на ДДС по неговите доставки. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение