Решение № 2307 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2011 г.

Решение № 2307 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Гала Петрова Клисарска, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с № 128022 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочени под № 306 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателката счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на вещо лице - оценител, което след като се запознае с доказателствата по делото и направи оглед на отчуждаваните имоти да даде заключение за реалната им пазарна стойност. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Демирев, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Ангелов, юрк. Петкова и юрк. Захариева, поддържат неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, следното: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са били отчуждени 2,273 дка от имот № 128022, целият от 6,670 дка, в землището на село Дяково, Кюстендилска област. Общият размер на обезщетението за имота е оценено на 155 лева. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 17.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е разпоредено на жалбоподателката да внесе депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева. Жалбоподателката не е изпълнила разпореждането на съда и в указания тридневен срок не е внесла определения депозит, нито е представила доказателства в тази посока. Ето защо с определение от 08.02.2012 г. съдът заличи допуснатата експертиза, счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход по същество. При тази фактическа установеност, жалбата е неоснователна, а претенцията за незаконосъобразност на оценката, дадена от административния орган - недоказана. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС, Върховният административен съд, трето отделение