Решение № 12892 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ВЕЛДИ-1 ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя И. Караилански, чрез процесуален представител адвокат И. Кемалов, против решение 555 от 15.03.2021 г., постановено по адм. дело 1244/2020г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт от 13.04.2020 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), и жалбоподателят е осъден да заплати на ОДБХ-Пловдив разноски по делото в размер на 350,00 лева. По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което процесният административен акт да бъде изменен, като се увеличи размерът на определеното обезщетение от 175759,81 лева до твърдяната действителна стойност на убитите животни, собственост на ВЕЛДИ-1 ООД общо 55437 броя кокошки носачки, от които 14189 броя кокошки носачки на възраст 20 седмици порода Ломан LSL и 41248 броя кокошки носачки на възраст 44 седмици порода Ломан Браун. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответната страна директорът на ОДБХ-Пловдив, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ц. Бресковска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за редуциране на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател до нормативно установения минимум. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания и прецени становищата на страните въз основа на доказателствения материал по делото, в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, прави следните изводи: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив е образувано по жалба на ВЕЛДИ-1 ООД, ЕИК[ЕИК] срещу Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.04.2020 г. от директора на ОДБХ-Пловдив, на основание чл. 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Оспорването касае размера на обезщетението (175759,81 лева), определено от органа по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, за убитите животни, собственост на ВЕЛДИ-1 ООД - 14189 броя кокошки носачки на 20 седмици порода Ломан LSL и 41248 броя кокошки носачки на 44 седмици порода Ломан Браун.Твърденията пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на така определеното от органа обезщетение се основават на тезата, че в настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, тъй като липсват данни от Националния статистически институт (НСИ) за стойността на конкретно погиналите животни кокошка носачка за производство на яйца на възраст 20 седмици от породата Ломан LSL и кокошка носачка на възраст 44 седмици от породата Ломан Браун От фактическа страна съдът е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, свързани с реализиране на производството по чл. 141-чл. 148 от ЗВМД за обезщетяване на ВЕЛДИ-1 ООД за унищожените съгласно заповед 119/24.02.2020 г. на директора на ОБДХ-Пловдив животни негова собственост общо 55437 броя кокошки носачки в животновъден обект рег. 2BG16024, намиращ се в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив. За установяване на фактическата обстановка по случая съдът е приел всички поискани и представени от страните писмени доказателства, допуснал е извършването на комплексна съдебно-счетоводна и ветеринарна експертиза, по която са назначени и допълнителни уточняващи въпроси. Внимателно и подробно в мотивите на решението са обсъдени всички относими към предмета на спора доказателства, като установените юридически факти са преценени за съответствие спрямо приложимия материален закон. Въз основа на установеното от фактическа и правна страна, съдът е извел в заключение, че оспореният акт не противоречи на нормата чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (в приложимата редакция - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.). Съгласно посочената разпоредба, размерът на обезщетението за умъртвени животни се определя на база цените на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. В т. 2 на същата алинея е предвидено, че в случай че животните са такива, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, основата за определяне на размера на обезщетението е оценката, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. В настоящия случай не се спори, че животните 55437 броя кокошки носачки от породите Ломан Браун и Ломан LSL, които са били принудително умъртвени поради констатирано огнище на Инфлуенца А по птиците в притежавания от ВЕЛДИ-1 ООД животновъден обект в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, не са част от развъдна програма по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Поради това, съдът е приел, че контролът за законосъобразност на оспорения акт досежно размера на обезщетението следва да се изрази в проверка за това, съобразени ли са от страна на административния орган при определяне размера на дължимото обезщетение данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД - цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Единствено и само при липса на данни на НСИ от посочения вид, следва да намери приложение разпоредбата на ал. 3 на чл. 144 от ЗВМД - изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага на независим оценител определянето на цените, въз основа на които да се изчисли дължимото обезщетение. С ясни и подробни съображения съдът е аргументирал, че в настоящия случай не се установява предпоставката на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗВМД да няма определени цени по реда на т. 1 от същата разпоредба на ЗВМД. Такива данни се съдържат в писмо изх. 0704-262/13.03.2020 г. на НСИ и същите са били съобразени от административния орган при определяне на размера на дължимото обезщетение за унищожените 55437 броя кокошки носачки, собственост на ВЕЛДИ-1 ООД. В мотивите на решението изрично се сочи, че нито по предходно действалия режим за определяне на обезщетението, нито по сега действащия, който е и приложимият към разглеждания спор, себестойността на актива, отразяваща спецификите в дейността на конкретно засегнатия животновъден обект, не е била въздигната от закона в правнорелевантен критерий, база за изчисляване размера на дължимото обезщетение. Волята на законодателя е ясно изразена и към процесния период тя разпорежда обезщетението да се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, като меродавна е осреднената стойност на тези цени за тримесечието, което предхожда възникването на болестта по животните. Информацията за цените, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, следва да е предоставена от НСИ, който е националният орган, извършващ статистически изследвания на цените на производител на тримесечна база за отгледаните и произведени в България селскостопански животни и продукти със значителен дял в селскостопанското производство. При това съдържание на нормативната уредба, размерът на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД се явява функция от установените в данните на НСИ стойности на цените на производител за живо тегло по вид и категория на животните, от една страна, и броя на унищожените активи, подлежащи на обезщетение. Като е преценил, че процесното обезщетение е определено при наличие и в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на акта, в оспорената част. Решението на АС-Пловдив е правилно. Противно на заявеното в касационната жалба, решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон. Спор относно фактите по делото няма. Фактическата обстановка е правилно установена и безпротиворечиво описана в мотивите към съдебния акт. Спорният въпрос касае правната оценка на изяснените по случая факти спрямо разпоредбите на ЗВМД, регламентиращи начина на определяне на размера на дължимото обезщетение в случаите на ликвидирани животни поради констатирано огнище на болест по смисъла на чл. 47 от ЗВМД. Правилен е изводът на съда, че с оспорения административен акт директорът на ОДБХ-Пловдив е определил размера на дължимото на ВЕЛДИ-1 ООД обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (в редакцията, действала към момента на издаване на акта - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), съгласно която обезщетението се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Данни за цените на производител за живо тегло от процесните животни кокошки носачки за проидводство на яйца за консумация, отчетени за последното тримесечие преди възникване на болестта, са предоставени на административния орган с писмо Изх. 07-04-262/13.03.2020 г. от НСИ. Съдържащите се в посочения документ данни за цени отговарят на изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД условия. В последните законодателят не е включил порода и възраст на животните към момента на тяхното погиване. Специфичните характеристики, отнасящи се до породна принадлежност и развъдна стойност, имат значение за определяне на размера на обезщетението единствено в случаите, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът правилно е съобразил, че наличните по делото данни за цена на производител за живо тегло по показателите вид и категория на процесните животни кокоши вид Gallus gallus от категория кокошки носачки над 18-седмична възраст, са приложимият, нормативноустановен критерий за определяне размера на дължимото обезщетение. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя за некоректност на данните от НСИ поради това, че не съдържали информация за стойността на животните съобразно тяхната специфична порода и възраст. Съображенията на съда в тази насока почиват на правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, която действително не поставя изискване данните от НСИ да бъдат диференцирани по друг показател освен вид и категория на животните. Органът по чл. 148 от ЗВМД следва да се съобрази с волята на законодателя, чиято цел е да се установи единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл. 141-чл.148 от ЗВМД посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. При събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за износ или за добив на продукти), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики. Във връзка с горното, следва да се отбележки, че всички опити на жалбоподателя да докаже в рамките на процеса каква е действителната стойност на погиналите животни в притежавания от него животновъден обект (на база платената цена за тяхното придобиване, разходите по отглеждането им до възрастта, на която са погинали и пропуснатите ползи от реализирането им за целите на добив на яйца за консумация), която стойност несъмнено се различава от стойността им в живо тегло по цени на производител, са ирелевантни за предмета на делото, тъй като нямат отношение към преценката за съответствие на процесния акт с материалния закон. Последният установява като единствен критерий цени на производител, такива, каквито се съдържат в изследванията на НСИ, за съответния вид и категория животни, на тримесечна база. Себестойността на животните, както и тяхната пазарна цена, изчислена чрез някой от методите, установени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, не са включени в механизма за определяне на обезщетението, съгласно действащото понастоящем и към процесния период правило на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Поради това неотносима към предмета на спора е и всяка съпоставка или препратка към стойността на получени от жалбоподателя обезщетения в предходни години, тъй като техният размер е бил определян при действието на различна по съдържанието си правна норма чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, в редакция - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., е предвиждал обезщетението да се изчислява на база пазарните цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. След като релевантните за решаване на спорния въпрос факти се установяват по несъмнен начин от приобщените с преписката доказателства, допуснатата от съда, изслушана и приета по делото комплекса съдебно-счетоводна и ветеринарна експертиза, ведно с допълнението към нея, се явява безпредметна. Чрез поставените на вещото лице въпроси не се цели установяването на обстоятелства от значение за преценката за законосъобразност на определеното в настоящия случай обезщетение. Напротив, в голямата си част предметът на експертизата касае изчисляването на стойности и параметри, свързани с дейността на засегнатото стопанство и разходите на същото за придобиване и отглеждане на кокошки носачки за довиб на яйца за консумация. Тези стойности не могат да бъдат взети предвид при оценката на стойността на дължимото в случая обезщетение.