Решение № 191 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1076/2011 г.

Решение № 191 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1076/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РБ за възобновяване на нохд№ 1484/2010 г. на Районен съд - гр. Петрич и отмяна на постановената по него присъда № 1267/15.11.2010 г. В искането се изтъкват доводи за наличие на основание за възобновяване на наказателното производство по делото, тъй като съдът е допуснал противоречие в съдържанието на мотивите и диспозитива на присъдата относно определеното на осъдения М. К. И. наказание, което води до невъзможност да се узнае действителната воля на съдебния състав решил делото относно санкционните последици от отговорността на осъдения. Пред Върховния касационен съд представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият М. И. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не е упълномощил защитник и желае да осъществи лично защитата си в производството по делото. Иска уважаване искането на главния прокурор като основателно. Поради навършване на пълнолетие е напуснал дома за деца и юноши лишени от родителска грижа, където е бил настанен. Искал е да отиде при родителите си, които работят в Гърция, поради което е преминал неправомерно границата с Гърция. В последната си дума изразява искане, след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, да му бъде наложено наказанието пробация само от двете задължителни пробационни мерки. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор е процесуално допустимо, тъй като отговаря на условията по чл. 419 - чл. 421 НПК за подаването му през ВКС. Искането е основателно по следните съображения: С присъда № 1267/15.11.2010 г. по нохд № 1484/10 г. на РС гр. Петрич, М. К. И., [дата на раждане], е признат за виновен, че на 28.05.2010 г. в землището на [населено място], [община] /на около 200 м. от ГКПП - Кулата/ като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, и можещ да ръководи постъпките си, е направил опит да излезе през границата на страната с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. с чл. 18, ал. 1 НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б."б" НК е осъден на "ПРОБАЦИЯ" състояща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 (шест) месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа годишно за срок от една година. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила, след изтичане на предвиденият в закона петнадесетдневен срок за обжалването й пред въззивна инстанция. При индивидуализацията на наказанието съдът е установил, че подсъдимият М. И. е извършил деянието при многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Отчел е младата възраст, причините и подбудите у дееца за извършване на деянието, а именно, че И. е бил настанен в дом за деца лишени от родителски грижи, че е търсил подкрепата на близките от семейството си. Напускайки дома и преминавайки границата не на определените за това места и без необходимите лични документи, се е надявал да премине в чуждата държава, за да се срещне с майка си, която била на работа в Р. Гърция. Оценено е и разкаянието и признаването на вината на подсъдимия и съдействието му за разкриване обективната истина по делото. При условията на многобройност на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства е приложен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. При данните, че подсъдимият е бил непълнолетен при извършване на деянието - на възраст седемнадесетгодишен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, правилно е приложена редукцията на наказанието по чл. 279, ал. 1 НК, с предвиденото в чл. 63, ал. 1, т. 4 НК наказание до две години лишаване от свобода и последвалата му индивидуализация по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. В съдържанието на мотивите съдът е аргументирал извод, че на осъдения следва да се определи по посочените правила наказание пробация и то само при задължителната съвкупност от двете пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 4 НК. Така на стр. 3-та от мотивите съдът е приел, че следва да наложи на подсъдимия наказание пробация, представляваща съвкупност от задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от 6 (шест) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца. Съдът е аргументирал решението си, че именно в този обем, пробацията ще окаже в достатъчна степен влияние върху подсъдимия и ще съдейства за неговото поправяне. Продължителността на двете пробационни мерки в предвиденият в закона минимален размер от шест месеца, съдът е мотивирал и с отчитането на невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца. Проверката показа, че въпреки тези изводи в мотивите на присъдата, произнасяйки диспозитива й, съдът е наложил на осъдения М. И. друго, различно от това наказание. В диспозитива на присъдата е посочено, че освен пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 4 НК, каквито са задължителната регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка за по шест месеца, съдът без да я обсъди в мотивите, е наложил на подсъдимия и трета мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа годишно, за срок от една година. Наличието на различно и противоречиво съдържание в мотивите и в диспозитива на присъдата на РС гр. Петрич относно наказанието на осъдения е очевидно. При това противоречие в съдебния акт не може да се изведе действителната воля на съда относно вида и размера на наложеното на осъдения наказание за извършеното престъпление. Това противоречие в присъдата, която представлява винаги единство на мотиви и диспозитив, е довело до ограничаване на процесуалните права на страните в процеса и е съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила по чл. 305 НПК в съдържанието на присъдата като единен акт, състоящ се от мотиви и диспозитив, е винаги основание и за възобновяване при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Ето защо, производството следва да бъде възобновено по реда на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Присъда № 1267/15.11.2010 г. по нохд № 1484/10 г. на РС гр. Петрич трябва да бъде отменена, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното следствие. При новото разглеждане на делото, освен съблюдаването на посочените по-горе указания, следва отново да се обсъдят от решаващият съд данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и дееца, очертаващи възможност за оценката им по критериите на чл. 9, ал. 2 НК. Вън от това, при липса на извод за малозначителност на деянието, следва да се обсъди и възможността, при приложението по отношение на непълнолетния деец на индивидуализацията на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и на алтернативно предвиденото наказание "обществено порицание" на наказанието "пробация". С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение