Решение № 3753 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2010 г.

Решение № 3753 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Плевен срещу решение № 280 от 30.04.2010 г. по адм. д. № 990/2009 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Владимир Драганов Кръстев от гр. Плевен моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 280 от 30.04.2010 г. по адм. д. № 990/2009 г., Административен съд гр. Плевен, V състав е отменил решение № 31 от 6.11.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 1982 от 26.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Плевен, и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със съдебния акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Видно от допълнителното заключение на вещото лице Венелина Димитрова Габровска както осигурителния стаж, така и осигурителния доход на Владимир Драганов Кръстев от гр. Плевен не са били правилно изчислени от органите на НОИ. Тези изчисления изискват специални знания, каквито съдът не притежава и правилно, въз основа на чл. 195, ал. 1 ГПК е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е била оспорена. Ето защо законосъобразно съдът е изградил част от правните си изводи с оглед резултата от експертизата. Касаторът обосновава своите изчисления на съдържанието на Удостоверение обр. УП-2 № 574 от 20.12.2008 г., издадено от "Нова Плама" АД /в несъстоятелност/. Но на органите на НОИ, със заявление от 5.03.2009 г., от Кръстев са били представени и решенията на Окръжен съд гр. Плевен от 8.07.1999 г., изпълнителен лист на същия съд от 8.12.2000 г., решение на Районен съд гр. Самоков от 27.03.2001 г. и решение на Окръжен съд гр. Плевен от 20.09.2002 г. - виж Разпореждане № 1982 от 26.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Плевен. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Независимо от това органите на НОИ са приели, че съдебните решение не дават основание за преизчисление на пенсията, тъй като тези решения не са от категорията на документите по КСО и НПОС, които водят до изменение на пенсията. Това схващане, с оглед разпоредбата на чл. 297 ГПК, е неправилно. В тази връзка основателно първоинстанционния съд е приел, че в настоящия случай административния орган не е предприел никакви действия за изясняване на обективната истина, независимо от твърденията на оспорващия. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 АПК изрично изисква от административния орган и служебно да събира доказателства за факти и обстоятелства от значение за случая. Кръстев е твърдял пред административния орган, че Удостоверение обр. УП-2 № 574 от 20.12.2008 г., издадено от "Нова Плама" АД /в несъстоятелност/, не отговаря на действителния му осигурителен стаж и осигурителен доход, но независимо от това административния орган не е извършил проверка при осигурителя и не е дал задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за корекция на посоченото удостоверение. Съгласно чл. 35 АПК административния акт се издава едва когато се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В конкретния случай са били нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Следователно е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съгласно чл. 146, т. 3 АПК съставлява основание за оспорване на административния акт, както и основание за отмяната му. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 75 лв., представляваща адвокатски хонорар, платен за явяване пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,