Решение № 406 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 333/2010 г.

Решение № 406 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 333/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 232/2009 г. на Окръжен съд - М. и отмяна на постановеното по него решение за потвърждаване на присъда от 15.10.2009 г. по НОХД № 409/2009 г. на Л. ския районен съд в частта относно приведеното в изпълнение наказание по чл. 68, ал. 1 от НК, както и в частта за режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на същото наказание от Ц. Д. Н. и наложеното й за престъплението по чл. 195 от НК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъкват нарушения на процесуалния и материален закон, изразили се в неправилно определяне размера на приведеното в изпълнение наказание по чл. 68, ал. 1 от НК, както и на режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на това наказание, както и на наложеното й за престъплението по чл. 195 от НК. Сочи се, че по реда на чл. 68, ал. 1 от НК е било активирано наказанието само по НОХД № 222/2005 г. в размер на 3 месеца лишаване от свобода без съдът да съобрази, че Ц. Н. е била осъждана и с присъда по НОХД 192/1998 г. на 6 месеца лишаване от свобода и деянията по посочените присъди са били в съвкупност, респ. първо е следвало те да бъдат групирани по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, след което да се постанови отделно изтърпяване на определеното общо наказание. Освен това, при наличните данни за предходни осъждания, Н. е следвало да търпи наказанията при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. За поправяне на посочените нарушения се иска частична отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Монтанския окръжен съд. Осъдената лично и чрез служебния си защитник намира направеното искане за основателно. Моли при определяне на режима да се съобрази факта, че междувременно е родила дете. Гражданският ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че преди извършване на престъплението по чл. 195 от НК по НОХД № 409/2009 г. (за което подсъдимата Ц. Н. е била осъдена на 1 г. лишаване от свобода), с две отделни присъди - по НОХД № 192/1998 г. (в сила от 25.12.1998 г.) и по НОХД № 222/2005 г. (в сила от 15.11.2005 г.) тя е била призната за виновна в извършването на престъпления, за които са й били наложени наказания, съответно 6 месеца лишаване от свобода по първата и 3 месеца - по втората, като изпълнението им е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по 3 години. Съответно, деянията по посочените две присъди са били извършени в реална съвкупност (това по НОХД № 222/05 г. е било извършено през м. октомври 1995 г. - 23.04.1996 г. или преди влизане в сила на присъдата по НОХД № 192/1998 г. на 25.12.1998 г.) и те са подлежали на групиране и определяне на общо наказание съгласно чл. 25, вр. чл. 23 от НК. При наличие на условията на чл. 68, ал. 1 от НК именно това общо наказание се привежда в изпълнение. Това обаче не е било сторено с присъдата по НОХД № 409/2009 г., като Л. ският районен съд, след като е определил наказание за деянието по чл. 195 от НК, е привел в изпълнение единствено наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено на Н. по НОХД № 222/2005 г. Освен това, незаконосъобразно първоинстанционният съд е определил подсъдимата да търпи двете наказания при общ режим в затворническо общежитие от открит тип при положение, че нейния статут е на осъждана (по двете посочени по-горе присъди, за които са били налице условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, респ. активиране на общото наказание по реда на чл. 68, ал. 1 от НК) и съответно за нея са приложими разпоредбите на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от НК. Тъй като производствата пред въззивната инстанция, а и пред ВКС по к. д. № 103/2010 г. са били образувани единствено по жалба на подсъдимата, посочените материално-правни пороци не са могли да бъдат поправени. Те са извън предмета на делото, разглеждано от ВКС и са поставени за разрешаване в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. В този аспект, въззивният съдебен акт не е бил проверяван по касационен ред в посочените части и констатираните нарушения могат да бъдат поправени по реда на възобновяването, основанието за което се съдържа в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. След връщане на делото на Окръжен съд - М. новото му разглеждане следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК