Решение № 5019 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 889/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Иванов, чрез адв. Арабаджиев като процесуален представител, против решение 1607 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело 1048/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР-03-21 от 30.03.2023 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на длъжност лекар по дентална медицина в затвора в гр. Пловдив II-ра категория. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез пълномощника си ст. юрк. Чолаков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед ЧР-03-21 от 30.03.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на Ц. Иванов като лекар по дентална медицина в затвора в гр. Пловдив II-ра категория е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради извършено деяние, квалифицирано като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да отхвърли жалбата, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на предвидената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с разписаната в ЗМВР и в Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г.) процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Приема за меродавен момент, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196, ал. 1 ЗМВР, датата на постъпване на повторно предоставената от дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) обобщена справка след разпореждане на министъра на правосъдието за събиране на допълнителни доказателства при спазване на срока в т. 58 от Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на и дисциплината и дисциплинарната практика в ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и ГД "Охрана" и териториалните им служби към Министерството на правосъдието (Правилата). Обосновава извод за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и липса на на основанието по чл. 209, т. 3 ЗМВР, както и за безспорно установяване на извършеното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Дисциплинарното наказание, предмет на оспорената заповед, е наложено за това, че на 04.10.2022 г. в диапазона от 02:11 ч. до 03:11 ч. са отразени 5 на брой обаждания до Единен европейски номер (ЕЕН) 112 от мобилен [тел. номер], притежание на инспектор Ц. Иванов лекар по дентална медицина в затвора в гр. Пловдив II-ра категория при ГДИН, в които същият е предал невярно повикване за тревога, а именно: съобщение за поставени взривни устройства в затвора в гр. Пловдив II-ра категория и затвора в гр. Бургас I-ра категория, като в единия от подадените сигнали посочва, че има нужда от линейка, полиция и пожарна, защото е със [заличен текст] и в [заличен текст]. За посоченото деяние е образувано и досъдебно производство с постановление ДП 475/2022 г. по описа на 04 РПУ при ОД на МВР гр. Пловдив. Информация за получения сигнал за поставена бомба е изнесена в бюлетин на МВР за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси. Деянието е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, представляващо нарушение на чл. 5, ал. 15 и чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, уронващо престижа на службата, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано със заповед ЧР-03-68 от 11.10.2022 г. на министъра на правосъдието компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 204, т. 1 ЗМВР. Със същата заповед е назначен ДРО, като е наредено дисциплинарното производство да приключи в срок до 4 месеца от образуването му със становище относно наличието на отговорност на служителя, което да се докладва ведно със събраните в производството доказателства. С оглед на установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства ДРО в становище с вх. 421 от 10.01.2023 г. и обобщена справка с вх. 908 от 17.01.2023г. отправя предложение до ДНО на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година. На основание т. 56, буква в от посочените по-горе Правила, министърът на правосъдието разпорежда на ДРО да събере допълнителни доказателства, спазвайки срока по т. 58 от Правилата, да квалифицира извършеното деяние съобразно установените факти и обстоятелства и да посочи разпоредбите, които счита, че са нарушени, и на основание т. 59 от Правилата при промяна на правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание да се изготви допълнително становище, да се връчи покана на служителя за запознаване с новото становище и за даване на писмени обяснения. На 01.03.2023 г. с вх. 3652 в министерство на правосъдието постъпва обобщена справка на ДРО, с която е отправено предложение до министъра на правосъдието с оглед събраните по дисциплинарното производство доказателства на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Настоящият състав споделя доводите на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на процедурните правила относно срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Според тази разпоредба за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая видно от приложените по делото становище и обобщена справка, най-късната дата, на която материалите от фазата на дисциплинарното производство постъпват при ДНО, е 17.01.2023 г. От тези материали се установява както извършеното нарушение, така и самоличността на привлеченото към отговорност лице, което във всички свои писмени обяснения признава, че е извършил позвъняванията до ЕЕН 112. От това следва, че датата на постъпване при министъра на правосъдието на становището и обобщената справка на ДРО - 17.01.2023 г. е моментът, от който нарушението се счита за открито и който поставя началото на двумесечния срок за налагане на наказанието. Същият е изтекъл на 17.03.2023 г., а оспорената заповед е издадена едва на 30.03.2023 г. Съдът неправилно приема, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 58 от Правилата е спазен. Изводът е мотивиран с това, че предвид разпореждането на министъра на правосъдието за събиране на допълнителни доказателства срокът започва да тече, считано от 01.03.2023 г., на която дата повторно при него постъпват материалите от дисциплинарното производство с наново изготвена от ДРО обобщена справка, в която деянието е преквалифицирано от нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание порицание съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, в тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. От съда не е съобразено, че обобщената справка, изготвена след разпореждането на министъра на правосъдието е с дата 24.02.2023 г., което е видно от регистрационния й номер, т. е. извън определения четиримесечен срок за приключване на дисциплинарното производство, който е изтекъл на 11.02.2023 г. Неправилен е изводът на съда, че постъпването й при ДНО е от значение за преценката относно спазването на двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 195, ал. 2 във вр. с 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Разпореденото в случая от министъра на правосъдието събиране на допълнителни доказателства не води до удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното производство, нито на срока за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Извод в обратен смисъл не следва и от разпоредбата на т. 58 от Правилата, която изрично предвижда, че в хипотезата на разпоредено събиране на нови доказателства решението за реализиране на дисциплинарна отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при ДНО, което в случая е станало най-късно на 17.01.2023 г. Именно по тази причина и в разпореждането на касатора от 19.01.2023 г. изрично е посочено да се съблюдава този срок. Законът предвижда възможност при наличие на фактическа и правна сложност срокът от четири месеца за приключване на дисциплинарното производство да бъде продължаван до 2 месеца съгласно чл. 205, ал. 6 ЗМВР, но това става само със заповед на ДНО. В случая доказателства за издаването на такава заповед по делото липсват, следователно не е налице основание да се приеме, че срокът на дисциплинарното производство срещу касатора е продължен. Затова изводът на съда, че с постъпването на становището и обобщената справка на 01.03.2023 г. при компетентния орган дисциплинарното нарушение е установено и от този момент следва да се брои двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, е неправилен. Преценката на ДНО за необходимост от събиране на допълнителни доказателства е направена в рамките на срока за приключване на дисциплинарното производство и след като материалите от дисциплинарното производство, въз основа на които са установени нарушението и самоличността на извършителя, са му представени. В този смисъл с постъпването им при ДНО нарушението се счита за открито по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, а двумесечният срок за налагане на наказанието по чл. 195, ал. 2 започва да тече от този момент. С втората обобщена справка не се въвеждат нови факти и обстоятелства, както и не се обективират други резултати от извършени действия по разследването, поради което не може да се приеме, че това е моментът на установяване на дисциплинарното нарушение. Ето защо, повторното представяне на материалите от дисциплинарното производство с нея, независимо от становището на ДРО за преквалификация на деянието, не поставят началото на нов двумесечен срок, до какъвто неправилен извод достига съдът. Възприемането на обратното становище би означавало недопустимо заобикаляне на предвидените в ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Неспазването от ДНО на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, който е с преклузивен характер, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на оспорената заповед съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което да се отмени заповед ЧР-03-21 от 30.03.2023 г. на министъра на правосъдието. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното от касатора искане, Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски в общ размер на 1580 лева, от които 80 лева - внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производства и 1500 лева - адвокатски възнаграждения за двете инстанции (по 750 лева за всяка от тях), които са редуцирани във връзка с направеното от ответника възражение за тяхната прекомерност при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,