Решение № 90 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7762/2019 г.

Решение № 90 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7762/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Евгениева от [населено място], против решение № 244 от 8.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1153/2018 г. на Административен съд - Хасково. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на З. Евгениева против решение рег. № 1012-26-245-3/12.11.2018 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 262-00-506-3/1.10.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, и я е осъдил да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100, 00 лв. разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Изложени са доводи, че причина за освобождаване от работодателя е липса на работа. Твърди се, че съпругът и е бил поставен при същите условия, на същата работа и освободен по същите причини и същият ръководител е приел, че за него следва да се изплати обезщетение не в минималния размер. Обосновава се, че е недопустимо при едни и същи условия, при един и същ работодател, и при едни и същи условия за напускане, да съществуват две противоположни решения. Моли да се допуснат гласни доказателства пред върховната инстанция – други служители с който заедно са работили при същия работодател. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоинстанционната жалба. Претендира и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Евгениева, съдът е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за безработица изхождат от компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи, издадени са в предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отпуснал полагащото се на З. Евгениева парично обезщетение в минимален размер и срок. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че З. Евгениева е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. № 262-00-506/26.07.2018 г. в ТП на НОИ – Хасково. С писмо изх. № 1019-26-2204-1/1.08.2018 г. на ТП на НОИ – Хасково били изпратени до директор на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ заявления, подадени от З. Евгениева за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия и СЕД U002 за периоди от осигурена заетост по законодателството на Испания, необходими за отпускане на парично обезщетение за безработица в България. С разпореждане № 262-00-506-1 от 2.08.2018 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, било спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, с мотиви: Образувано производство по издаване на СЕД U 002 и СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия и Испания. С вх. № 1019-26-2204-2/17.09.2018 г. в ТП на НОИ – Хасково постъпило писмо от дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ, с което били изпратени по компетентност оригинал от: структуриран електронен документ U002 и структуриран електронен документ U004. С последващо разпореждане № 262-00-506-2 от 25.09.2018 г. на основание чл. 55 от АПК, било възобновено производството за отпускане на парично обезщетение за безработица, с мотиви: Получени документи – СЕД U 002 и СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия. С разпореждане № 262-00-506-3 от 1.10.2018 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, предвид заявление вх. № 262-00-506/26.07.2018 г. на З. Евгениева, с последно прекратяване на осигуряването от 30.06.2018 г., прекратено осигуряване за безработица на основание неуточнено, с регистрация в АЗ на 3.07.2018 г., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018 г. – 9. 00 лв., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 30.06.2018 г. до 29.10.2018 г. в размер на 9. 00 лв. дневно. Недоволна от постановения резултат Евгениева го обжалва пред по-горестоящия орган. Във връзка с подадената жалба, с писмо изх. № 1012-26-245-1/30.10.2018 г. на ТП на НОИ – Хасково, З. Евгениева била уведомена, че компетентната институция на Ирландия не е потвърдила, че причината, поради която трудовото й правоотношение било прекратено, е приключване на работата, съгласно нейните твърденията. В писмото било посочено, че за да бъде удостоверена отново причината за прекратяването на трудовото й правоотношение, следва в 7-дневен срок от получаване на писмото да подаде заявление в ТП на НОИ – Хасково и да представи копия от документи, от които да е видно на какво основание била освободена от длъжност. Посочено било, че при непредставяне в указания срок на необходимите документи и подаване на заявление, същото ще бъде разгледано с наличните такива. С молба вх. № 1012-26-245-2/07.11.2018 г. в ТП на НОИ – Хасково, З. Евгениева заявила, във връзка с удостоверяване на осигурителните периоди от Ирландия и указанията да бъде удостоверена отново причината за прекратяването на трудовото й правоотношение, че основание за прекратяването били лични причини. Предоставила информация, изходяща от работодателя в Ирландия и към молбата предоставяла в превод Формуляр Р45 част 2 и 3, от който можело да се почерпи съответната информация. С решение № 1012-26-245-3/12.11.2018 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Хасково, била отхвърлена жалбата на З. Евгениева против разпореждане № 262-00-506-3 от 1.10.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица. Първоинстанционният съд правилно е определил кой е спорния по делото въпрос, като е приел, че той е правен и се свежда до преценката дали заявителката е доказала пред органа за осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Хасково причината за прекратяване на заетостта си в Ирландия, а оттам и кой е приложимия закон при определяне размера на обезщетението. За да отговори на него съдът по съществото е издирил и правилно приложил относимите към случая правни норми. Осигуреното лице З. Евгениева, като [гражданство], последно упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз - Ирландия попада в регламентацията на схемата за социална сигурност - Регламент /Е0/ № 883/2004., като той е приложен пряко, както от административния орган така и от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 61 от Регламент /Е0/ № 883/2004, на което основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Установено е, че изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 вр. § 2 от Регламента, при съобразяване на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до 12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само получавания доход. Поради което законосъобразно и обосновано, съдът е възприел аргументацията на административния орган, който вярно е определил срока и размера на полагащото се на Евгениева парично обезщетение за безработица, при наличието на предпоставките на чл. 54б, ал. 3 КСО. Според цитираната разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и т. 2, чл. 326, чл. 330 и чл. 331 КТ получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 (л. 23, л. 76), като причина за прекратяване на заетостта е посочено "други". След като това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т. 7. 1 от документа, а именно: освобождаване от работодателя, оставка от служителя, изтичане на срока на договора, прекратяване на договора по взаимно съгласие, освобождаване поради дисциплинарна причина и съкращение, то правилно е прието от органа и от първоинстанционния съд, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Направен е верен извод, че доколкото липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина "други", следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена, така както е възприел и административният орган, поради което размера на обезщетението следва да бъде определено в минимален размер, който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е 9 лв. В настоящата хипотеза размерът е определен въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ, поради което възраженията, че обезщетението е неправилно са неоснователни и необосновани. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че причина за освобождаване от работодателя е липса на работа. Такава причина за освобождаване от работодателя в официалните, неоспорени и валидни документи предоставени от компетентните Ирландски институции не е посочена. Тя не е доказана и от осигуреното лице, въпреки допълнително дадената му възможност с писмо изх. № 1012-26-245-1/30.10.2018 г. на ТП на НОИ – Хасково. Аналогията и сравнението, което касаторката прави с административните актове, издавани на съпруга й е недопустимо. В случая имаме две отделни, самостоятелни и различни административни производства завършили с два отделни административни акта. Обстоятелството, че Евгениева заедно със съпруга си са работили при един и същ работодател, при сходни или едни и същи условия на труд не доказва и не означава, че трудовите им правоотношения са прекратени на едно и също основание. В тези две хипотези имаме несъвпадащи си и неидентични фактически обстановки и съответно различно приложими правни норми и основания. Някои от приликите във фактическата обстановка не ги прави абсолютно еднакви и не предполага еднакви решения на административния орган и съответно отпускането на едни и същи, като размер и срок парични обезщетения за безработица. Искането направено с касационната жалба за събиране на гласни доказателства пред Върховния административен съд, като касационна инстанция е недопустимо. Съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Касационната инстанция е контролна инстанция за законосъобразността и правилността на първоинстанционните съдебни решения. Тя приема фактическата обстановка такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, той е инстанцията по съществото и е компетентна да събира и гласни доказателства. В случая делото е изяснено от фактическа страна - по него са приети необорени, официални документи, изходящи от компетентните институции на Ирландия и удостоверяващи спорните по делото факти. Паради което събирането на гласни доказателства не е необходимо. Като е отхвърлил жалбата срещу атакувания акт, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което съответства на материалния закон и е обосновано, поради което липсват касационните основания по чл. 209, т. 3, пред. 1 и 2 от АПК за неговата отмяна. Предвид това решението на Хасковския административен съд следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора не следва да бъдат поставени съдебни разноски, тъй като такива не са заявени и поискани от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,