Решение № 7162 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14960/2012 г.

Решение № 7162 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14960/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (с предишно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП) срещу Решение № 2342 от 29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1507/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161104556/30.01.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 398/11.04.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. С акта на "Р. Д. Петрофф" ЕООД, с. Белащица, Община Родопи, Област Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9916.67 лв. и дирекцията е осъдена да заплати разноски на търговското дружество в размер на 700 лева. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, тъй като той притежава всички характеристики на лек автомобил, по отношение на който по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора идентичен извод следва и от обстоятелството, че закупеният автомобил не се използва за икономическата дейност на дружеството. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата като моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Р. Д. Петрофф" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва жалбата с доводи, развити в писмен отговор и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161104556 от 30.01.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 398 от 11.04.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на дружеството "Р. Д. Петрофф" ЕООД е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 9916.67 лв. във връзка с придобиване на МПС - Фолксваген VW Tiguan по фактура № 1997 от 16.05.2011 г. с данъчна основа 49 583.33 лв, издадена от "Хаас - 60" ЕООД с ЕИК 115030769. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че въпросното МПС се използва за извършване на облагаеми доставки свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и е осчетоводено като придобит дълготраен материален актив на дружеството. Прието е, че гореописаният автомобил е регистриран в КАТ като товарен, категория N1 на основание ЕО сертификат на производителя. Първоинстанционният съд е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1. т. 3, от ЗДвП, гореописаното МПС спада към категория товарни превозни средства и може да бъде използвано за икономическите цели на дружеството. Прието е, че същият не представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и следователно не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от същия закон. Въз основа на свидетелските показания, които съдът е кредитирал също се установява, че въпросният автомобил е бил използван за целите на дружеството. След съвкупен анализ на всички доказателства събрани в хода на ревизионното и съдебно производство, Административен съд - Пловдив е достигнал до обоснован извод, че РА 161104556/30.01.2012 г., потвърден с Решение № 398/11.04.2012 г. на ДД "ОУИ" е необоснован и незаконосъобразен. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Касационната инстанция споделя напълно мотивите на Административен съд - Пловдив досежно придобиването на процесния автомобил за нуждите на икономическата дейност на търговското дружество като правилно приема, че на са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ на правото за приспадане на данъчен кредит. В допълнение следва да се посочат и разрешенията, дадени от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. В т. 53 от същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели ( в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20, както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23 ). Ако данъчнозадълженото лице избере да разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. При тези условия, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно чл. 26, § 1 от Директивата ДДС (в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точки 24 и 25 и Решение по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, точка 37). СЕС подчертава още, че придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно - на механизма на приспадане, а използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15). Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване. Същевременно, този въпрос се свързва и с това дали стоката е използвана за целите на икономическата дейност на лицето и се определя от използването й или намерението за нейното използване. Следователно, ако данъчнозадълженото лице е с намерението за използването на стоката както за икономическата си дейност, така и за свои лични цели, то следва да я заприходи в стопанските си активи не с цялата и стойност, а частично, т. е. частта, която е съответна на използването за икономическата му дейност, респективно ще има право да ползва данъчния кредит за ДДС, платен върху тази част. Ако данъчнозадълженото лице при придобиването на стоката е с намерението, че тя ще обслужва само икономическата му дейност, но впоследствие с нея извърши услуги за задоволяване на лични негови или на другиго цели, то лицето следва да заприходи изцяло стоката в активите си, респективно ще има правото на данъчен кредит за платения ДДС върху цялата й стойност. С Решение от 26.09.1996 г. по дело Enkler, С-230/94, точка 24 СЕС е приел, че лицето, което иска намаляване на ДДС, трябва да установи, че то отговаря на условията за получаване на намаляване и по - специално да докаже, че отговаря на критериите да бъде сметнато за данъчнозадължено лице. Според точка 26 от същото решение, един от факторите, на основата на които данъчните органи трябва да преценят, дали данъчнозадълженото лице е придобило стоки за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на стоките. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо ползване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно - с цел получаването на редовни приходи. От друга страна, ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е използвано с цел получаване на редовен приход. В случая, придобитият автомобил може да бъде използван както за облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила. В тази връзка от значение е да се установи дали автомобилът е закупен от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице и заведен ли е същият като актив в предприятието. Този правно релевантен факт е безспорно установен по делото и е изрично посочен в констатациите на РА, а от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът впоследствие е използван за осъществяването на облагаеми доставки, респективно - за икономическата дейност на предприятието. Аналогичен извод следва и досежно преценката за наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Правилно съдът е ценил представеното свидетелство за регистрация, издадено от производителя и сочещо, че автомобилът е хомолигиран с категория N1 и е регистриран като товарен. Неотносими са доводите на касатора, основани на становището на Митница - Пловдив, тъй като Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните - членки стоки се използва за митнически цели при въвеждане на стоки на територия на страната - членка, а в случая процесният автомобил е закупен от официалният представител на марката в България. Неоснователно е позоваването от страна на органа по приходите на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС, за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема, че въпросното МПС е от категория " N1" - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t и същото е закупено от р. България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е извода на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил по смисъла на ЗДДС. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото, такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,