Решение № 1884 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2017 г.

Решение № 1884 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Г. срещу решение № 318 от 17.07.2017 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 229/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за значението на сключената застраховка върху процесните имоти за изхода на спора, като обосновава като неправилни изводите на съда досежно неотносимостта на спора със застрахователите към фактите и правото по настоящия спор. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение № 15/223/00167/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, подписано от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Ответникът, Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Излага съображения за правилност на решението на Административен съд гр. П.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост, касационната инстанция приема, че касационната жалба на община Г. срещу решение № 318 от 17.07.2017 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 229/2017 г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на касационните основания по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Възражението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения е бланкетно, като не се сочат конкретни такива. Производството пред АС гр. П. е образувано по редовна и допустима жалба на община Г. срещу Решение № 15/223/00167/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, подписано от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно, постановено при пълно изясняване на фактическата обстановка, въз основа на обстоен анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства, при правилно приложение на материалния закон. Касаторът не оспора установените от съда факти по спора, като касационната инстанция приема същите за съответстващи на събраните в хода на производството доказателства. Страните не спорят, че между община Г. и Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ е сключен договор № 15/223/00167 от 07 юни 2010 г. (л. л. 44-53 от дело 2425/2017) за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони (ЕЗФРСР). Към договора са сключени три броя анекси (л. л. 54-64 от дело 2425/2017). Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно договора и анексите към него, ДФЗ предоставя безвъзмездна финансова помощ по проект "Първоначално залесяване на неземеделски земи, собственост на община Г. в землището на с. Г. - имоти № 000256, № 000714, с. М. - № 000197, гр. Г. - № 190.349, № 309.679, № 747.299-гр. Г., като помощта е в размер до 100 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проекта, от които 82 % се осигуряват от Европейския съюз и 18 % от държавния бюджет на Р. Б. С втория анекс имот № 000256 в землището на с. Г. е заличен от договора и остава в сила по отношение на останалите пет имота. Посочено е, че общината следва да избере по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ изпълнител чрез възлагане на обществена поръчка. Като дружество, което да изготви технологичен план за залесяване е избрано "Силва 2003" ООД, а като дружество, което да извърши почвообработка и закупуване на фиданки е избрано "Далия" ЕООД. Страните не спорят, а и от представените по делото приемно-предавателно протоколи, както правилно е установил и първоинстанционния съд, се установява, че за имотите са извършени почвоподготвителни работи и други дейности, включително залесяване, като за засадените на петте имота общо 340 дка трайни насаждения - дървесни видове, е сключена застраховка на 11.12.2014 г., видно от приложената застрахователна полица на л. л. 130-138 от дело 2425/2017. През ноември 2014 г. е извършена инвентаризация на насажденията, за което са съставени карнети за инвентаризацията на горска култура (л. л. 147-156 от дело 2425/2017). Прихващането на фиданките към този момент е между 83 % и 87%. Залесените имоти са вписани в регистъра на новосъздадените горски култури на ДГС (л. 157 от дело 2425/2017). Извършена е проверка на място от служител на ДФЗ през януари 2015 г. (л. л. 217-230 от дело 2425/2017), като поради снега по отношение на прихващането на фиданките е приет процентът на прихващане съгласно карнетите. От ДФЗ е изпратено писмо (л. л. 280-281 от дело 2425/2017), съгласно което допустимите за финансиране разходи са 188352,82 лева без ДДС, като стойността на допустимия безлихвен заем е 145 152,82 лева без ДДС. С. по размера на безлихвения заем е изплатена на двете извършващи дейности по проекта търговски дружества (л. л. 289-290 от дело 2425/2017). На община Г. е изплатена сумата 37670,56 лева за разходите по ДДС по проекта (л. л. 291,303 от дело 2425/2017). На общината е изпратено писмо за одобрение от 29.04.2015 г. (л. 316 от дело 2425/2017), като видно от същото, от заявената сума 188 352,82 лева е приспадната сумата от авансовото плащане и е изплатена останалата сума. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение на изп. директор на ДФЗ, на община Г. е определена финансова корекция за сумата от 188 352,82 лева. Като основание за издаването на решението в действителност са изписани нормите на чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2 от Наредба № 22 от 07.07.2008 г. за условията и реда за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това решение е издадено от компетентен орган във валидна писмена форма. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд за приложение на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно който безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в Регламент/ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесното решение е издадено при условията и по реда на Наредба № 22 от 7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Цитираната наредба е издадена на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г.) и предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездната помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ. Като основания за определяне на корекция са изписани допуснати от община Г. нарушения на чл. 39, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4 от Наредба № 22, които първоинстанционният съд правилно е установил за осъществени от общината. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение от страна на община Г. на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 22, съгласно която за срок 5 години след сключване на договора за финансово подпомагане, ползвателят на помощта е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Видно от проверките, извършени от служители на ответника и жалбоподателя, както и от служители на застрахователя, през лятото и есента на 2015 г. прихващането на фиданките е максимум 9 %, част от тях са унищожени при пожар на 03.08.2015 г. в един от имотите, а незначителният брой останали фиданки във всички пет имота са бракувани от жалбоподателя. Първоинстанционният съд подробно е изписал извършените проверки и направените установявания по тях, като правилно както органът, така и първоинстанционният съд са установили неположена дължима грижа от страна на общината за развитие на насажденията. По отношение на нарушението на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22, същото е реализирано от страна на община посредством сключените договор за отдаване под наем и аренда на част от имотите, за които е отпусната помощта. Съгласно посочената разпоредба, за срок 5 години след сключване на договора за финансово подпомагане, ползвателят на помощта е длъжен да не прехвърля правото на собственост и/или да не преотстъпва правото на ползване върху активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая видно от приложените и анализирани подробно договори за аренда и наем на имоти, това изискване не е изпълнено. По отношение на нарушението по чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22, същото е осъществено от общината, като същата в 5 годишния срок след сключване на договора за финансово подпомагане, е преустановила подпомогнатата дейност по причини различни от изменящите се сезонни условия за производство. Установено е допуснато израстване на плевели, които са създали условия за пожар в един от имотите, и са възпрепятствали прихващането и оцеляването на фиданките. По делото е категорично установено, че оцелелите фиданки при последната проверка преди бракуването им са в незначителен брой дори в имотите, които не са засегнати от пожар. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че дейността по залесяване съгласно договора не се състои само в засаждане на фиданки от дървесни видове, но и в полагане на необходимата грижа, за да могат същите да се прихванат и развият. Като се е ограничила само със засаждането и след това явно не е полагала никакви грижи, доколкото плевелите са били с височина 2 метра, общината е нарушила това нормативно изискване. Касационната инстанция споделя напълно и изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на установяването от страна на органа на нарушения, допуснати от община Г. по т. 3.2 и т. 4.22 от договора за отпускане на финансовата помощ. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 регламентира правомощие на органа да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви върху тях в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащането й. Същата норма се явява законосъобразно правно основание за определяне на корекцията в посочения размер от 188 352,82 лева, изплатена като финансова помощ на общината. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно законосъобразността на размера на определената корекция. С оглед на пълната липса на насаждения, поради неполагане на необходимата грижа, правилно е определен размерът на финансовата корекция, като същият е равен на реално заплатената сума за залесяване, което липсва изцяло. И касационната инстанция не споделя възраженията на община Г. за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на обжалваното решение. Възраженията на общината, изложени във възражение вх. № 01-0800/23.12.2016 г., са подробно обсъдени в обжалваното решение и правилно са намерени за неоснователни. Неоснователно е и възражението на община Г. досежно релевантността за спора на отношенията между общината и застрахователя по сключената застраховка за имотите. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактът на образуване на гр. д. № 15811/2016 г. по описа на СГС срещу застрахователя, с правно основание чл. 106 от Кодекса на застраховането /КЗ/, с цена на иска 80000 лева, няма отношение по случая. Този факт по никакъв начин не освобождава общината от отговорностите й по проекта, по който е усвоила помощта. Спорът със застрахователя не се отразява върху задълженията на ползвателя на помощта да не преустановява подпомогнатата дейност за срок от пет години от усвояване на помощта, като отглежда фиданките с грижата на добър стопанин, попълва местата на пропадналите такива и незабавно уведомява ДФЗ за всяко обстоятелство от значение за изпълнение на проекта. Настъпилото събитие "пожар" също няма такъв характер на факт, който да освободи общината от задълженията й по проекта изцяло, като общината не е уведомила ДФЗ за това събитие, вместо което е бракувала насажденията. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, в насока, че изписаните от органа нарушения на Наредба № 22 имат характер на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., за които законосъобразно на икономическия оператор е определена финансова корекция. В случая е видно, че са нарушени разпоредби на националното право, които подробно са посочени в решението на органа и в обжалваното съдебно решение. Посочени са съответните бездействия на икономически оператор - община Г., чрез които е допуснал пълна липса на създаденото горско насаждение, което е било създадено въз основа на процесния договор, като по този договор преобладаващата част от средствата са от европейските структурни и инвестиционни фондове. Настъпила е вреда, защото създаденото със средства на ЕС залесяване е било унищожено и бракувано, и изразходваните средства не са имали ефекта, за който са предназначени - в случая създаване на гори в неземеделски земи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая има пропорционалност, като правилно средствата се изискват да се върнат изцяло, доколкото от изразходването им няма никакъв ефект. Горното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, и направеното от ответника по касационната жалба своевременно искане за присъждане на разноски, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. съгласно чл. 25а, ал. 3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд