Решение № 7371 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 809/2011 г.

Решение № 7371 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 809/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по четири касационни жалби, подадени срещу решение № 144 от 27.10.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, гражданско отделение - осми състав по адм. д. № 1532/2006 г. С касационната жалба, подадена от Иван Атанасов Гроздев решението е обжалвано само в частта, с която е отменен оспорения акт и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. С касационната жалба, подадена от областния управител на Варненска област решението е обжалвано в частта, в която е отменена оспорената заповед по отношение на предвиденото отреждане за имот № 1062 и № 1063. Изложени са доводи, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в тази част. Решението в тази част е обжалвано и с касационна жалба, подадена от Добрин Янев. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част. Касационна жалба е подадена и от Станка Стоянова Кожухарова. С тази касационна жалба решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлено оспорването по отношение на предвиденото отреждане за ПИ 1065, ПИ 1066, ПИ 1067 и ПИ1068. С жалбата са мотивирани доводи, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти и в тази част. Във връзка с касационните жалби са подадени писмени възражения, с които е изразено становище по същество на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Станка Кожухарова, поради което предлага в тази обжалва част решението като неправилно да бъде отменено и постановено друго решение по същество, с което да бъде отменена оспорената заповед и за тази част. По отношение на останалите касационни жалби дава заключение за неоснователност, поради което за тази обжалвана предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби на Иван Атанасов Гроздев, Добрин Петров Янев и областен управител на Варненска област са неоснователни. Разгледана по същество касационната жалба на Станка Стоянова Кожухарова е основателна. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени на граждани за ползване на основание актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание м. "Горна Трака", землището на кв. Виница, гр. Варна. Заповедта е оспорена относно предвиденото отреждане за имоти № 1032, № 1037, № 1038, № 1060, № 1061 № 1062, № 1063, № 1065, № 1066, № 1067, № 1068, № 1069. С влязло в сила определение съдът е прекратил производството по отношение на оспорването за предвиденото отреждане за имоти № 1032, № 1061 и № 1069. По отношение частта за която е произнесено обжалваното решение, съдът е приел, че оспорването е основателно относно предвиденото отреждане за имоти № 1062 и № 1063 и в тази част е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази част решение е обжалвано с подадените касационни жалби от Иван Атанасов Гроздев, Добрин Петров Янев и областен управител на Варненска област. В останалата част оспорването е отхвърлено като неоснователно и в тази част решението е обжалвано от Станка Стоянова Кожухарова. За стигне до правен извод за основателност на жалбата по отношение на отреждането, предвидено за имоти № 1062 и № 1063, съдът е приел, че заповедта не е съобразена с разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че от разликите над признатите права на ползвателите може да се образува нов имот за бившия собственик, който да е с площ над 250 кв. м. Като не е съобразено това изискване и за бившите ползватели са отредени имоти с площ над 600 кв. м, отреждането е незаконосъобразно. Този правен извод е направен след преценка на събраните по делото доказателства в това число и приетите заключения на единична и тройна съдебно технически експертизи. На това основание съдът е отменил оспорената заповед в тази част и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата оспорена част съдът е отхвърли оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на имоти № 1037 и № 1038 отреждането е съобразено с признатото право на трансформация на ползвателите. Имотите, които са отредени са с площ от 600 кв. м. По отношение на имот № 1066 съдът е приел, че липсват доказателства за този имот да е признато право на възстановяване на оспорващата страна т. е. тя не се легитимира като бивш собственик, поради което няма основание от тази площ за нея да се отрежда имот. За имоти № 1065, № 1067 и № 1068, съдът е приел, че от разликите не може да се образува имот за бившия собственик, който да е с площ над допустимата минимална от 250 кв. м. По тези доводи съдът е отхвърли оспорването в тази част. Решението е правилно в частта, с която съдът е отменил оспорената заповед по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 1062 и № 1063. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. От заключението на приетата по делото единична и тройна СТЕ е установено, че за отреждането за имоти № 1062 и № 1063 не е съобразено с изискването за отреждане на имот на бившия собственик, когато от разликата между установената собственост и действително ползваната земя може да се образува имот с площ над 250 кв. м. По отношение на тези два имота е установено, че от разликите над 600 кв. м, за които на бившите ползватели е признато права на трансформация на право на ползване в право на собственост, може да се образува нов имот за бившите собственици с площ от 482 кв. м. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че отреждането на имот за бившия собственик следва да е съобразено единствено с изискването на специалния закон - ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение, а именно новообразувания имот, който ще се отрежда за бившия собственик да е с площ не по-малка от 250 кв. м. В този ред, настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационните жалбоподатели, обжалвали решението в тази част, че отреждането следва да е съобразено с техническите правила и норми на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ не се отнася за имотите на бившите собствениците, а за тези, които се отреждат за ползвателите. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е специална по отношение тази на чл. 19 от ЗУТ и съгласно нея са достатъчни 250 кв. м за образуване на нов имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите, предоставени за ползване, а не площта, предвидена в чл. 19 от ЗУТ. В този смисъл е и константната съдебна практика. Тази практика е съобразена с волята на законодателя, която в тези случаи и по този начин е намерила баланс между правата на бившите собственици и ползвателите, която владеят имоти над признатите им права. Неправилно е съдебното решение, в частта с която съдът е отхвърлил оспорването по отношение на отреждането, предвидено за имот № 1066. по делото е представено влязло в сила съдебно решение, постановено от Варненски районен съд ХХХIV състав по гр. д. 4351/2006 г., с което е уважен отрицателен установителен иск и е прието за установено, че Диляна Стоянова Маринова не е собственик на този имот. С оглед на съдебно установеното, неправилно съдът е приел, че именно това лице следва да бъде вписано в разписния лист, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, за собственик. Разписния лист отразява правата на лицата, за които се отреждат имотите, поради което наличието на това несъответствие е основание да се приеме, че в тази част обжалваното отреждане не е съобразено с доказаните права на лицата, за които се отреждат имоти. В този ред следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК при постановяване на решението, съдът преценява и новонастъпилите релевантни факти. Именно такъв факт обективира представеното по делото съдебно решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че в тази част решението следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага събиране на нови доказателства следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което в тази част оспорената заповед следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган с указания плана на новообразуваните имоти и разписния лист да отразят действително доказани права на собственост по отношение на имот № 1066. Неправилно е съдебното решение и в частта, с която жалбата е отхвърлена по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 1065, № 1067 и № 1068. По отношение на тези имоти е установено, че бившите ползватели владеят терен по-голям от признатите им права, които са до 600 кв. м. Установено е също така, че тези разлики са под 250 кв. м, но в същото време са гранични с други имоти, възстановени на наследници на Янко Георгиев Янков, поради което е допустимо тези разлики да се присъединят към възстановените имоти и по този начин да бъде изпълнено изискването на специалния закон, който поставя граница относно минималния размер до който могат да се образуват имоти за бившите собственици. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ изрично предвижда, че всеки нов имот, който се отрежда за бившия собственик се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един собственик. Именно в тази хипотеза следва да се приеме, че предвиденото отреждане по оспорения план на новообразуваните имоти не е съобразено с материалния закон. Тук следва да се спомене, че в обжалваното решение съдът е допуснал противоречие в мотивите, като по отношение на имот № 1068 е приел, че предвиденото отреждане противоречи на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ, но в същото време е отхвърлил оспорването й за тази част. По тези доводи настоящият състав счете, че в тази част обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 1065, № 1067 и № 1068 следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 22, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,