Решение № 10575 от 21.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас чрез неговия пълномощник срещу решение 325/09.03.2022 г. по адм. дело 2864/2021 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Хермес Солар ООД, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Хермес Солар ООД срещу заповед 3438/11.12.2020 г. на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на дружеството да премахне на незаконен строеж оранжерия с приблизителна площ 500 кв. м. (обект 6 по ръчна схема на РДНСК Бургас), находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.831.113 по КККР на гр. Бургас, в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІ-43, кв. 1 по плана на м. Отманли, Лесопарк Росенец, гр. Бургас, като изградена без необходимите строителни книжа по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му със задължителни указания от касационния състав, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При новото разглеждане на делото при изпълнение на указанията на касационната инстанция, административният съд е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача установяване на факти относно индивидуализацията на строежа и момента на изграждане. По съществото на спора излага мотиви, че административния акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целите на закона. Съдът приема, че изграденият в имота обект безспорно представлява оранжерия, която по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ представлява строеж. Съдът намира за значително несъответствието между измереното в административното производство обект от 500 кв. м и установената по делото обща площ на оранжерията от 912 кв.м., което по съществото си сочи за разпоредено премахване едва на половината от реално разположения в имота обект. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. Съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза по адм. дело 165/2021 г. на Административен съд Бургас при първото разглеждане на жалбата срещу административния акт, е установено, че нареденият за премахване строеж представлява сглобяема постройка с три свързани части А, Б и В от метална конструкция, с размери в план както следва: част А е с дължина 50 м, широчина 8 м, площ 400 кв. м; част Б е с дължина 26 м, широчина 8 м, площ 208 кв. м; част В е с дължина 38 м, широчина 8 м, площ 304 кв. м. Общата площ на трите части е 912 кв. м. Конструкцията се състои от дъгообразни ферми, разположени на разстояние през 2 м в дължина, с височина 20 см с горен и долен пояс, изработен от кух метален профил 50/30 мм и диагонали от метал Ф12 мм и със светлата височина на фермата от 3,60 м, покрити с поликарбонат. Фермите са монтирани върху ивичен стоманобетонов фундаментен елемент с размери 20/50 см, посредством болтова връзка между пета ферма и метална планка замонолитена във фундаметна. Тези констатации се потвърждават от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза по адм. дело 2864/2021 г. на Административен съд Бургас, след като делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Строежът е категоризиран като пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. От изложеното следва извод, че решаващият съд при повторното разглеждане на делото законосъобразно е приел, че описаният в заповедта строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, което възпрепятства възможността за надлежен съдебен контрол на заповедта и съответствието й с приложимите законови разпоредби. В разпоредителната част на процесната заповед е наредено премахването на незаконен строеж оранжерия с приблизителна площ 500 кв. м. (обект 6 по ръчна схема на РДНСК Бургас). Посочено по този начин, не става ясно каква част от строежа следва да бъде премахнат като незаконен. От доказателствата по делото, включително двете съдебно-технически експертизи, се установява, че оранжерията се състои от три конструктивно свързани елемента с площ 400 кв. м, 208 кв. м и 304 кв. м, обща площ от 912 кв. м. От издадената заповед за премахване на обект с площ 500 м не става ясен предмета на административния акт целият обект или отделен елемент от него. В констативния акт, предхождащ издадената заповед, като нарушение е описано изграждането на оранжерия с площ 500 кв. м. по окомерна скица, видимо очертаваща и трите конструктивни елемента, без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Доколкото в заповедта е наредено премахване на оранжерия с площ неотговаряща на измерената при проверката на вещото лице и предвид липсата на конкретизация в акта, то правилно съдът приема, че издадената заповед не съдържа точно и ясно индивидуализиране на наредения за премахване обект, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на оранжерия с приблизителна площ 500 кв. м. (обект 6 по ръчна схема на РДНСК Бургас) без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, в чиято полза кметът на община Бургас със заповед 3379/08.11.2019 г. е възложил правомощията си за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, не изпълнява задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на строителни книжа за оранжерията, както и останалите доводи за материалната законосъобразност на акта, доколкото допуснатото в протеклото административно производство съществено процесуално нарушение е довело до порок във формата на административния акт липса на индивидуализация на предмета на заповедта, което прави невъзможно изследването на материалната законосъобразност на нареденото. Съгласно нормата на чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод на административния съд, че заповедта на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас е незаконосъобразна и следва да се отмени, е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при отсъствие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, решаващият съд материалнозаконосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,