Решение № 14937 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2013 г.

Решение № 14937 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София против Решение № 3288 от 16.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4409/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 325/29.03.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № 3288 от 16.05.2013 г. по адм. д. № 4409/2012 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София срещу Заповед № 325/29.03.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 ЗЗП на касатора е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП изразяваща се в неинформиране на потребителите при надвишаване на определения кредитен лимит. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че касаторът предоставя на абонатите си възможността месечно да ползват електронни съобщителни услуги за определена сума, представляваща кредитен лимит, чийто минимален размер е поставен в зависимост от абонаментния план, реализирания трафик или изправността на клиента. В т. 112 от Общите условия на взаимоотношенията между "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт G. и по стандарт UMTS е предвидено операторът да информира абоната преди или при достигане на кредитния лимит и да го покани да заплати всички дължими до момента суми в определен срок или да обезпечи вземанията на касатора за евентуално превишение на кредитния лимит чрез определените в текста способи. Клаузата, която е създадена в защита на интересите на дружеството (и цели да обезпечи вземанията му), създава и задължение за уведомяване на потребителите, изпълнявайки и друга функция - да гарантира на абоната своевременно възможността да съобрази потреблението си с определения кредитен лимит. Решаващият съд е приел, че уведомяването при достигане на лимита представлява съществена информация по отношение на предоставяната услуга, тъй като по хипотеза обуславя преценката за финансовите измерения на получаваната услуга и улеснява решението относно активността при ползване на услугата. Крайният извод на съда е, че поведението на "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София установява търговска практика, която е заблуждаваща в хипотезата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, поради което в правомощието на контролния административен орган е да забрани прилагането й, съобразно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на нелоялна търговска практика. В дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона е определено съдържанието на тази практика, като съобразно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП на същата е приравнена и заблуждаващата търговска практика. Съдържанието на една от проявните форми на заблуждаващата практика е посочено от законодателя в нормата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, съгласно която търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В конкретния казус, на плоскостта на цитираната национална уредба, Административен съд София-град правилно е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е осъществен. Това е така, тъй като неуведомяването на потребителите (подали множество жалби до контролния орган) при достигането на размера на кредитния лимит обективно осуетява възможността им да вземат решение за ограничаване на потреблението, което е и от значение за поведението на средния потребител. Характерът на информацията (своевременно информиране на потребителя за достигане на лимита) е несъмнено съществен, защото влияе върху търговското решение на потребителя - дали да продължи да използва услугата и в каква степен, за да избегне евентуално затруднение или невъзможност за плащане по договора с оператора. От това следва и необходимостта от предоставянето на тази информация. Противното - неуведомяването, ще засегне очакването на потребителя да бъде информиран за изчерпване на кредитния лимит (по чл. 112 от Общите условия), което е в причинна връзка с решението му да определи обхвата и пределите на потреблението си. Твърденията в касационната жалба за съществуващата възможност на потребителите да правят периодични справки дали са достигнали своя кредитен лимит са ирелевантни за правния спор. За да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е необходимо тя да не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Т. е. необходимо е тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, поради което правилно първоинстанционният съд възприема тезата, че фактическият състав на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП подлежи на обективна оценка, независимо от конкретното поведение на потребителя Неоснователни са доводите за непълнота на фактическите констатации в обжалваното решение. Направените от решаващия съд фактически констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства, включително писмени обяснения и разяснения, приложени към административната преписка. Липсата на изрично посочване на имената на лицата, подали жалби и сигнали до административния орган, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение