Решение № 2760 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2008 г.

Решение № 2760 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП срещу решение № 883 от 20.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2076 от 2007 г. по описа на Варненския административен съд, в частта, с която е отменен РА № 0301771 от 4.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който на "Александър Велики" ЕООД е определено задължение за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 10 495, 59 лв. и съответните лихви, както и в частта за определено задължение по ЗДДС в размер над 3579, 98 лв. за данъчния период м. 03.2005 г. и в размер над 99, 72 лв. за данъчния период м. 07.2005 г. и съответните лихви. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно са приспаднати от съда възнаграждения в размер на посочения от вещото лице като начислен фонд "Работна заплата", след като нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са представени такива ведомости, което налага извода, че дружеството не е спазило принципа на документалната обоснованост, залегнал в ЗСч. Освен това касаторът счита за неправилни изводите на съда, че след като не са определени отделни цени за земята и постройките върху нея, то това не прави сделката относно прехвърлянето на дворните места облагаема. По подробни съображения в този смисъл моли решението да се отмени и да се отхвърли жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба - "Александър Велики" ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Според прокурора съдът правилно е приложил закона и решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил РА № 0301771 от 4.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, с която на "Александър Велики" ЕООД е определено задължение за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 10 495, 59 лв. и съответните лихви, както и в частта за определено задължение по ЗДДС в размер над 3579, 98 лв. за данъчния период м. 03.2005 г. и в размер над 99, 72 лв. за данъчния период м. 07.2005 г. и съответните лихви. В останалата част е отхвърлил жалбата. За да постанови този акт, съдът в рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК е установил, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени административнопроизводствените правила. Във връзка с приложението на материалния закон е приел, че поначало не се оспорва от задълженото лице липсата на счетоводна документация за 2004 година, поради което правилно органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е посочил, че според РА органът по приходите е определил тази основа намалявайки приходите на дружеството със сумата 5235, 13 лв., представляващи вноски за ДЗПО, ДОО и ЗО за наетите лица, а според вещото лице тази сума възлиза на 5868, 38 лева. Съдът е приел също така, че освен тези суми следва да се приспадне и размерът на изплатените трудови възнаграждения, върху които са начислени тези вноски и които възлизат на 17 593, 78 лева. Въз основа на това съдът е приел, че приходите на дружеството за 2004 г. следва да бъдат определени в размера, деклариран с ГДД по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.), като за определяне на основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО (отм.) тези приходи следва да бъдат намалени с разходите, свързани с осъществяваната дейност, за каквито съдът приема разходите за вноски за сметка на работодателя по фондовете за ДОО, ЗО и ДЗПО, определени със заключението на вещото лице в размер на 5868, 38 лв., както и разходите за възнаграждения в размер на 17 593, 78 лв., определени в съответствие с размера на начислените и внесени осигурителни вноски. Във връзка със задълженията по ЗДДС съдът е посочил, че неправилно органите по приходите са определили данъчната основа по двете сделки, свързани с продажбата на дворно място и построената в него жилищна сграда в с. Китка, община Аврен, както и безвъзмездната доставка в полза на лицето Николай Ставрев, касаеща дворно място и полумасивна жилищна сграда в с. Аврен, област Варненска, тъй като не са отграничили стойността на земята от тази на сградата, върху която единствено се дължи ДДС. Предвид това съдът е извършил такова разграничение, като въз основа на представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите по чл. 226 ДПК (отм.) във връзка с приложение № 2 на ЗМДТ е установил пропорциите между оценката на сградата и общата данъчна оценка и вземайки предвид и уговорената цена, е определил размера на дължимия ДДС по двете сделки. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Възраженията за материална незаконосъобразност се явяват неоснователни. Изводите на съда са в съответствие с доказателствата по делото и с действащия приложим материалноправен режим по действащите за 2004 г. ЗДДС и ЗКПО. Конкретни доводи за незаконосъобразност не са изложени в жалбата, същата касае съществото на спора относно прилагането и тълкуването на правните норми на чл. 32 - 34 ЗДДС (отм.) и тези на ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК. Изложените в касационната жалба доводи за това, че в случая доставките следва да се разглеждат като облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.), са неоснователни. Съгласно действащата към процесния период разпоредба на чл. 34 ЗДДС доставки, свързани със земя, по смисъла на този закон са: прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя, като в ал. 2 на същата разпоредба е уточнено, че за целите на този закон земя е земеделската, горската и тази в строителните граници на населените места. Съдът правилно е приел, че в случая се касае до две доставки, всяка от които е с различен данъчен режим от гледна точка на ЗДДС. Първата доставка в случая е по повод сградата, която е облагаема доставка, и втората сделка е по повод земята. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че освободени доставки са тези с предмет по чл. 34 - 52б ЗДДС, т. е. посочените по-горе доставки, свързани със земя, които по смисъла на закона са прехвърляне на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3, т. 1 ЗДДС установява, че не се счита за доставка, свързана със земя, прехвърлянето на собственост или на други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения, оборудване, машини и постройки, неподвижно закрепени към земя. От тълкуването на тези разпоредби се налага изводът, че като облагаеми са посочени само сделките, включително отдаване под наем на съоръжения и други подобни, неподвижно закрепени към земя, но не и сделките със земята, включително наем на земята, върху които тези съоръжения или постройки са неподвижно закрепени. Законодателят изрично е предвидил различен режим на данъчно третиране при облагането с ДДС за земята и за неподвижно прикрепените към нея съоръжения, оборудване, машини, постройки, което се отнася и за случаите, при които земята и съоръженията са предмет на една и съща сделка. Изложеното налага извода, че решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователен е и другият довод в касационната жалба относно определената данъчна основа по ЗКПО и това, че неправилно съдът е приспаднал от същата разходи за възнаграждения в размер на 17 593, 78 лв., след като не са представени ведомости, свързани с работната заплата. Следва да се има предвид, че в случая съдът е съобразил заключението на вещото лице, което е прието неоспорено в производството и което е дало изчисленията въз основа на данните за изплатените от работодателя суми, постъпили във фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО, относими за 2004 г., които са в размер на 5868, 38 лева. Това заключение е преценено във връзка с останалите по делото писмени доказателства (които го подкрепят), като съдът е посочил, че от справката за вземанията, задълженията и провизиите към 31.12.2004 г. няма налични задължения към персонала, и е направил обоснован извод, че тези възнаграждения са изплатени и следователно следва да бъдат приспаднати. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,