Решение № 251 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 833/2012 г.

Решение № 251 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 833/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения А. Т. за отмяна на присъда от 29.03.2011 г., обявена по нохд № 7693/09 г. на Районен съд - София и потвърдена с въззивно решение № 150 от 8.02.2012 г., по внохд № 4541/11 г. на Софийски градски съд, по предвидения в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК ред.

В депозираното искане за възобновяване се визират оплаквания за допуснато от съдебните инстанции нарушение на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната отговорност на А. Т. за престъпление - обсебване в големи размери, при субективна несъставомерност на инкриминираното деяние - липса на изискуемия се от особената норма на чл. 206, ал. 3 от НК умисъл. Предлага се настоящият състав на ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК по отношение на придобилия юридически стабилитет и атакуван съдебен акт, като оправдае осъденото лице.

В съдебно заседание на 8.05.2012 г., А. Т. се явява лично пред ВКС и прави изрично волеизявление, с което се позовава на изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Упълномощеният от осъдения адвокат пледира за прилагане на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, чрез отмяна на влязлата в сила присъда и прекратяване на наказателното производство.

Частният обвинител и граждански ищец М. К., редовно уведомена не участва в настоящата съдебна процедура.

Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за наличието на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за приложение на института на давността.

Върховният касационен съд, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 29.03.2011 г., по нохд № 7693/09 г., Софийски районен съд е признал А. А. Т. за виновен в това, че на 28.11.1996 г., в [населено място], противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка "БМВ", модел "524D", с ДК [рег. номер на МПС], на стойност 1 486 420 неденоминирани лева, собственост на М. И. К., която владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено, при условията на чл. 66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

Със съдебния акт е отхвърлен предявеният от М. К. в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 205, 85 нови лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на инициирана по жалба на подсъдимия въззивна процедура, приключила с решение № 150 от 8.02.2012 г., по внохд № 4541/11 г. на Софийски градски съд, с което същата е потвърдена изцяло.

Въззивният акт е постановен при груби нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в незачитане на института на давността и в неизпълнение на възложените от чл. 317, вр. чл. 302, вр. чл. 289, ал. 1 и 2, вр. чл. 24, ал. 1 и 2 от НПК задължения на решаващия орган, в съдебната фаза на наказателния процес.

Интерпретацията на приложените към настоящото дело писмени материали сочи, че срещу А. Т. е повдигнато обвинение за извършено на 28.11.1996 г. престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК.

Образуваното, въз основа на внесения от Районна прокуратура- София обвинителен акт, наказателно производство е финализирало с осъдителна присъда, влязла в сила на 8.02.2012 г., с обявяването на потвърждаващото първоинстанционния акт, решение на Софийски градски съд, неподлежащо на касационна проверка.

Очертаната фактология обосновава заключение за дерогиране на нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и на константната практика по приложението на института на давността, логическо следствие от което е опорочаване решението, обективиращо волята на въззивния съд

Разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал. 1, т. 1 - 5 на чл. 80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с 1/2 визираните в чл. 80, ал. 1 от НК предели /чл. 81 от НК/.

Установеният от разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК срок, релевантен за осъщественото престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК е изтекъл на 28.11.2011 г. - 15 /петнадесет/ години след осъществяване на инкриминираното от прокурора посегателство-обсебване в големи размери, поради което и към момента на постановяване на въззивния съдебен акт, наказателното разследване за престъплението е било изключено от абсолютната давност.

Софийски градски съд не е съобразил това обстоятелство, не е упражнил възложените му от чл. 317, вр. чл. 302, вр. чл. 289, ал. 1 и 2, вр. чл. 24, ал. 1 и 2 от НПК правомощия и не е предоставил възможност на А. Т. да вземе становище по въпроса за давността, предпоставящо реализиране на компетентността по чл. 334, т. 4 от НПК за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, освен ако подсъдимото лице не е обективирало искане за продължаване на процеса и за произнасяне по същество, при което въззивната инстанция е длъжна в своето решение да измени присъдата на първостепенния съд, при условията на чл. 334, т. 3, вр. чл. 317, вр. чл. 305, ал. 5 от НПК, като приложи правилата за давност, препятстващи налагане на наказание. 1

Преценката на допуснатите нарушения, в контекста на произтичащото от императивното предписание на чл. 124 от Конституцията на Република България задължение на касационния съд за осъществяване на върховен надзор за точното и еднакво прилагане на закона, и при съблюдаване на лимитирания в чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК нормативен регламент, след изрично направеното в съдебно заседание на 8.05.2012 г. волеизявление на осъдения, мотивират възобновяване на нохд № 7693/09 г. на Районен съд-София и на внохд № 4541/11 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, и прекратяване на воденото срещу А. Т. наказателно производство.

1. Решение № 781/2004 г., по н. д. № 400/2004 г. на I-во н. о.; решение № 510/2008 г., по н. д. № 479/2008 г. на I-во н. о.; решение № 472/2009 г., по н. д. № 613/2009 г. на III-то н. о.; решение № 258/2011 г., по н. д. № 1405/2011 г. на III-то н. о. на ВКС;

С оглед изложената аргументация и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, Върховният касационен съд