Решение № 14956 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2017 г.

Решение № 14956 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "МВЕЦ Михайлово" ЕООД, чрез адвокат Е. А., против решение № 219/05.06.2017 г. по адм. д. № 239/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен. Оспорва решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът не е извършил преценка доколко с решението на директора на Басейнова дирекция се постига целта на закона. Твърди, че дружеството не е било уведомено за започване на административното производство и така е било лишено от възможност да се защити, както и че при непълнота на доказателствата съдът е изложил необосновани изводи. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касационния жалбоподател. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. В хода на административното производство е установено нарушение на условията на разрешителното и неупражняване на права, предоставени с него. Административният орган служебно следи за спазване на условията на издаденото разрешение. Неуведомяването на касационния жалбоподател правилно е възприето от съда като несъществено процесуално нарушение. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "МВЕЦ Михайлово" ЕООД, подадена чрез адвокат Е. А., срещу решение № РО-158/27.02.2017 година на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" за отнемане на разрешително № 11140129/02.04.2012 г, за водовземане от повърхностен воден обект, изменено с решение № 1102/03.07.2013 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че не е било уведомено за започване на производството по издаване на процесното решение и това е съществено нарушение на процесуалните правила. Посочил е, че в хода на производството дружеството е имало възможност да представи доказателства относно изпълнение на условието да изгради съоръжението до посочения в разрешителното срок и да реализира водовземането, но такива доказателства не са били представени. Приел е, че обжалваното решение е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Доказателствата по делото установяват, че "МВЕЦ Михайлово" ЕООД е титуляр по разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140129/02.04.2012 г., издадено от Директора на БДУВДР с център Плевен с място на водовземане - водохващане, изградено на р. Огоста на кота дъно река 49, 50 в местността "Лукалов върбак" в землището на с. Манастирище, Община Хайредин, област Враца. Водохващането се състои от масивен язовир, състоящ се от две части, енергогасител, рибен проход на левия бряг, челно водовземно съоръжение, защитна стена по двата бряга и защитни диги по двата бряга. Срок на завършване на строителството е 31.12.2015 година, като в Приложение към разрешителното т. 12, т. 1 е посочен срок за реализиране на водовземането – да започне до 31.03.2016 година, а срокът на разрешителното е до 11.09.2018 година. Издаденото разрешително е било изменено, като са променени някои параметри на строителството, но не и сроковете на изграждането на обектите и на започване на водовземането. След извършена служебна проверка на 25.01.2017 г. е установено, че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съоръженията на ВЕЦ и не е реализирано водовземането до 31.03.2016 година. Въз основа на проверката е издадено процесното решение на директора на БДДР, с което се отнема разрешително № 11140129/02.04.2012 г. поради нарушаване на условията на разрешителното в раздел "Срок на завършване на строителството" до 31.12.2015 година и в т. 12. 1 от Приложението към разрешителното "Срок за реализиране на водовземането – до 31.03.2016 година. При изложената фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на директора на БД "Дунавски район". Изводите му се споделят напълно от касационната инстанция. Правилно съдът е посочил, че неуведомяването на касационния жалбоподател за започване на административното производство по издаване на обжалвания акт не е нарушило правата на дружеството да се защити и да представи доказателства в своя полза. В хода на процедурата по обжалване на решението на директора на Басейнова дирекция, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, а именно - че строителството е извършено или поне е започнало. Не може да се възприеме за основателно възражението му за нарушени права, след като сроковете за изпълнение на строителството и за реализиране на водовземането са изтекли към датата на издаване на оспорения акт. В подкрепа на този извод са и приложените доказателства - писмо до директора на БД вх. № ПВЗ-00084/01.09.2014 г., с което е поискано продължаване на срока на разрешителното до 11.09.2018 г. и постановеният отказ изх. № ПВ 3-00084 от 02.12.2014 г. на директора на БД "Дунавски район". Дори и да не е в изискуемата форма на заявление за продължаване на срока на разрешителното, писмото съдържа точно такова искане. По отношение на него е постановен отказ и няма данни от преписката отказът да е обжалван от дружеството. След като е налице влязъл в сила отказ за продължаване на срока и след като дружеството не е подало друго заявление с такова искане, категорично е установено, че разрешеният за строителство обект не е бил изграден и водоползването няма как да бъде реализирано в разрешените срокове. С оглед на това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,