Решение № 6124 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2013 г.

Решение № 6124 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Жива природа" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против решение от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 471/2012 г. на Административен съд - Стара Загора /АС - СЗ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност и необоснованост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РИОСВ - Стара Загора не изпраща представител и на изразява становище по жалбата. Ответникът - ЕТ "Херон - 77 - Слав Ячев" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред АС Стара Загора е било решение № СЗ-91-ПР/2012 г. на директора на РИОСВ Стара Загора, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение "Изграждане на ферма за отглеждане на 30 000 броя патици - мюлари в имот № 025015 в землището на с. Оризово, община Братя Даскалови", с възложител ЕТ "Херон - 77 - Слав Ячев", гр. Раковски. Като е извършил проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Поради това е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като възприема изцяло установените факти по делото и изложените правни изводи в мотивите на решението. Като правно основание за издаване на оспорения административен акт са посочени разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Изводите на АС за съответствие на оспорения индивидуален административен акт с материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), е законосъобразен. Актът е издаден от компетентния орган, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите в чл. 93 от ЗООС реквизити. В решението, с което е преценена липсата на необходимост от извършване на оценка на въздействието върху околната среда са изложени мотиви, съдържащи фактическите основания за издаването му, като е направен извод, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони. Условията и редът за извършване на преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда са уредени в Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно чл. 4 от наредбата възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община, както и засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 ЗООС, към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 2, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. Въз основа на на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, че процедурата е преминала през всички етапи, уредени с разпоредбите на чл. 4 - чл. 8 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Видно от приложените по делото писмени доказателства кметовете на община Братя Даскалови и на село Оризово, както и засегнатото население са били уведомени във всеки от предвидените случаи в хода на административното производство. В изпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, възложителят е уведомил писмено кмета на община Братя Даскалови, кмета на село Оризово и е публикувал обява в местен вестник. Неоснователно е възражението, свързано с обема на предоставената информация при уведомяване на населението относно параметрите на инвестиционното предложение. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда информацията съдържа най-малко данни за възложителя; резюме на предложението, в т. ч. описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ; необходимост от други, свързани с основния предмет, спомагателни или поддържащи дейности, необходимост от изграждане на нова техническа инфраструктура, предвидени изкопни работи, връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение; местоположение на площадката, природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията, предвидено водовземане отпадъци, които се очаква да се генерират, и предвиждания за тяхното третиране; очаквани количества и тип отпадъчни води. Действително, в нарушение на посочените изисквания, направената обява в местен вестник оповестява само възложителя и предмета на информационното му предложение. Нарушението обаче не е основание за отмяна, тъй като не е довело до съществено ограничение на правото на засегнатото население да бъде информирано и да направи възражения във връзка с инвестиционното предложение. Предвид на изложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон и представените по делото доказателства, които обуславят направените изводи от съда. Няма противоречие между приетото от съда за установено и фактически установеното от доказателствата по делото. Съдът е изложил подробни мотиви в решението си, като е съобразил правнорелевантните факти и приложимите законови разпоредби. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение, при липса на касационни основания за отмяната му, да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд