Решение № 5813 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Катеко ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Русев срещу решение 1322 от 07.07.2022 г. по адм. дело 2989/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение РТД 3000-2102 от 21.09.2021 г. на директора на ТД на Митница Пловдив и в полза на Агенция Митници са присъдени разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора АС Пловдив не е обсъдил възраженията му за допуснати съществени нарушения в административното производство, както и за нарушение на материалния закон при издаване на оспореното решение на митническия орган. Твърди, че на първо място, от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че дружеството разполага със софтуерен продукт, който отчита в реално време наличността и движението на енергийните продукти, както и наличността и движението на произведените готови продукти, което обуславя извода за незаконосъобразност на административния акт досежно твърдяното от административния орган нарушение на чл.24 а, ал.3, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. На второ място, оспорва като неправилен и извода на АС Пловдив за наличието на основание по смисъла на чл. 24 е вр. чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС и поддържа, че няма данни по описаните наказателни постановления /НП/ нарушенията да разкриват белезите на повторност по смисъла на § 1, ал. 2 ДР на ЗАНН. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на митническия орган. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът директорът на ТД Митница Пловдив, чрез юрк. Симеонова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е било решение РТД 3000-2102 от 21.09.2021 г. на директора на ТД на Митница Пловдив, с което е разпоредено прекратяването на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител BG003000Е0209/13.06.2019 г. на Катеко ООД на основание чл.24 е, ал.1, т. 3 вр. чл.24 в, ал. 2 ЗАДС, както и е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане на дружеството рег. 32-156223/19.05.2021 г. на ТД Тракийска поради неизпълнение на условията на чл.24 а, ал. 3, т. 5 и т. 8 ЗАДС. За да издаде обжалвания административен акт, на първо място, органът е приел, че дружеството не отговаря на изискването на чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС налице е повторно извършено нарушение по чл.110, ал. 5 ЗАДС съгласно НП 230/2019 г. по описа на ТД Тракийска, НП 162/2020 г. и НП 21/2021 г. по описа на ТД Югозападна. На второ място, според митническия орган дружеството не е изпълнило изискването на чл. 24 а, ал. 3, т. 8 ЗАДС не разполага с автоматизирана система за отчетност, позволяваща извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съдът е развил съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като е приел, че са спазени административпроизводствените правила, актът е издаден в установената писмена форма, съобразен е с целта на закона. Във връзка с материалната законосъобразност на решението на митническия орган АС Пловдив е разгледал по отделно основанията за прекратяване на действието на издаденото удостоверение и за отказа за издаване на ново удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Обосновал е извод за правилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган с оглед неспазване от Катеко ООД на изискванията по чл. 24 а, ал. 3, т. 5 и т. 8 ЗАДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция възприема като логични и обосновани мотивите на първостепенния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, поради което настоящият съдебен акт препраща към тях на основание чл.221, ал. 2 АПК. Основните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдържащи се в касационната жалба, са свързани с тълкуването и прилагането на материалния закон и преценката на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. 1.Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на дружеството относно позоваването от страна на митническия орган на изискването по чл. 24 а, ал. 3, т. 8 ЗАДС. Според протокола за извършена проверка на 04.08.2021 г. от служители на ТД Митница Пловдив, в процесния обект, находящ се в гр. Стрелча, местност Воденицата, Катеко ООД разполага с програмен продукт Бизнес навигатор, отчитащ движението на акцизната стока, но тази отчетност не дава възможност за контрол в реално време относно производствената кампания 2021 г. В протокола изрично е посочено, че не са представени документи досежно отчетите за изразходваните горивни материали и произведена готова продукция за периода до 30.07.2021 г. Ангажирани са само документи за производствената кампания от 2020 г. Протоколът е подписан от Катеко ООД без възражения. Видно от мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е посочил какви са констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, но е обосновал извод, че тези изводи на експерта не опровергават приетото от митническия орган. Констатациите на вещото лица са в насока, че дружеството разполага със софтуерен продукт, който да отчита в реално време наличностите и движенията на енергийните продукти. Според съда обаче липсват документи за процесната 2021 г., които да потвърдят приетото, че съответната автоматизирана система отчита движенията на енергийните продукти и наличностите и движенията на произведените готови продукти, в реално време. Действително вещото лице е направило много общи съждения, без каквато и да е било конкретизация, като липсва и описание на конкретни документи, въз основа на които експертът е работил. В този смисъл обосновано съдът е приел за неизпълнено изискването по чл. 24а, ал. 3, т. 8 ЗАДС. 2.По отношение на изискването, съдържащо се в чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС, касационната инстанция намира за правилни и обосновани съображенията на АС Пловдив за законосъобразност на акта и в тази част. Изискванията по чл. 24а, ал. 3 ЗАДС, на които трябва да отговарят лицата в случаите, в които подават искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, са лимитативно посочени, като се отчита както специфичната дейност, която те ще осъществяват по реда на ЗАДС, така и обектите, предмет на облагане. Условието по чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС е свързано с липсата на извършено тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. В процесния случай митническият орган е обосновал наличието на извършено от страна на Катеко ООД нарушение по реда на ЗАДС в условията на повторност. Съдът правилно е възприел извода на митническата администрация за неспазване на изискването по чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС.Съгласно §1, т. 17 ДР на ЗАДС, повторно е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Видно от влезлите в сила НП 230/2019 г. и НП 21/2021 г., нарушението по второто НП / по чл.110, ал. 5 ЗАДС неподаване на рекапитулативна декларация на основание чл. 87 а, ал. 1 ЗАДС и чл. 89, ал. 1 ППЗАДС, осъществено на 15.10.2020 г./ е извършено в рамките на една година от влизането в сила на първото посочено НП / влязло в сила на 28.10.2019г./ за същото по вид нарушение / неподаване на рекапитулативна декларация за д.п. м.07.2019 г./. Правилно съдът е приел, че извършването на нарушения от дружеството по ЗАДС за различни обекти не означава, че изискването е спазено. Такова допълнително условие не е поставено с оглед ясната норма на чл. 24а, ал. 3, т. 5 ЗАДС. В процесния случай неоснователно е и твърдението на Катеко ООД, че дружеството не е извършило тежко нарушение по смисъла на ЗАДС, доколкото такова фактическо твърдение не е изложено от митническия орган видно от мотивната част на оспореното решение. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на решение РТД 3000-2102 от 21.09.2021 г. на директора на ТД Митница Пловдив, АС Пловдив е постановил правилен съдебен акт. В допълнение следва да се посочи, че дори и да се приеме изпълнение на изискването по чл. 24 а, ал. 3, т. 8 ЗАДС от страна на Катеко ООД във връзка с автоматизираната система за отчитане на движението на горивата и продуктите и възможността за контрол в реално време, по категоричен начин се установява неизпълнение на условието по чл.24 а, ал. 3, т. 5 ЗАДС. В тази връзка следва и да се допълни, че неспазването на условието по чл. 24а, ал. 3, т. 5 ЗАДС съставлява както основание за отказ за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител, така и основание за прекратяване на вече действащо удостоверение /аргумент от чл. 24 е, ал. 4, б. а ЗАДС/. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на решение РТД 3000-2102 от 21.09.2021 г. на директора на ТД Митница Пловдив, АС Пловдив е постановил правилен съдебен акт. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение