Решение № 12949 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Христов от гр. София срещу решение 3353 от 21.05.2021 г., постановено по административно дело 2749/2021 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЧР-2 9/01.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане/АСП/. По наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Изложени са твърдения, че в случая спрямо жалбоподателя е осъществена дискриминация. Претендира направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител юрк. Станимиров оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед , на основание чл.12ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на Н. Христов , заемал длъжността юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Христов е назначен за първи път на държавна служба на 13.10.2020г., а прекратяването на служебното му правоотношение е станало преди изтичането на едногодишния срок съгласно чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 на ЗДСл от първоначалното назначаване. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както от страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. От доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществена спрямо касатора дискриминация, доколкото от същите се установява, че органът по назначението се е възползвал от предвидена в закона възможност, като е прекратил служебното правоотношение с Христов преди изтичане на едногодишния срок след извършена преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а отделно от това правилно в обжалваното решение е прието, че жалбодателят не е посочил факти, от които са се установи, че е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други служители от органа по назначението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция за социално подпомагане деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение