Решение № 1254 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2007 г.

Решение № 1254 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба на "П" /ПРО/ Е., София, чрез пълномощника му адв. Н. С. от гр. Б., срещу решение № 435 от 5.04.2007 г. по гр. д. № 545/2005 г. на Благоевградския окръжен съд. Касаторът поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според него при постановяване на решението са нарушени нормите на чл. 4 и 188 ГПК /отм./, чл. 8 и сл. ЗСГ /отм./, чл. 17а ЗППДОП и др. Ответниците Н. Р. Р. от София, М. Г. К. от София и Д. Г. К. от гр. Б. не са заявили становища в това производство. Жалбата е постъпили своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: С решение № 435 от 5.04.2007 г. по гр. д. № 545/2005 г. Благоевградският окръжен съд е отменил решение № 71 от 1.02.2005 г. по гр. д. № 320/2002 г. на Разложкия районен съд. Вместо него е постановил друго, с което е осъдил "П" /ПРО/ Е., гр. С., община . да предаде на Н. Р. Р. от София, М.Г. К. от София и Д. Г. К. от гр. Б., на основание чл. 108 ЗС, собствеността и владението на недвижим имот, съставляващ дворно място пл. № 1* в кв.30 по регулационния план на гр. Б. от 1990 г., за който заедно с имот № 1* е отреден УПИ *, кв.30, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки. За да обоснове този резултат въззивният съд е посочил, че липсват доказателства за надлежно изкупуване на имота по реда на чл. 8 и сл. ЗСГ. Съдебното дирене е установило само наличие на копие от неподписан оценителен протокол на комисията по чл. 34 ППЗСГ, но липсва искане на собственика или решение на председателя на ИК на ОбНС за започване на такава процедура, данни за това, че са били налице предпоставките за прилагането й /собствениците да са притежавали повече от един жилищен имот, който да не е прехвърлен в срока по чл. 7, ал. 1 ЗСГ /отм./, решение за определяне на цената на имота и съобщаването му по реда на ГПК, решение на ИК за избор на купувач, за заплащане на продажната цена, както и акт за прехвърляне на собствеността по предвидения в закона ред. Поради това е стигнал до извода, че липсата на доказателства за принудителна продажба по ЗСГ /отм./ дава основание да се приеме, че имотът е отнет без законово основание и собствеността му подлежи на възстановяване по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в полза на лицата, от които е била отнета, или на техните законни наследници, без да се зачита придобивната давност, макар, че в случая няма данни тя да е изтекла. При установената фактическа обстановка решението е правилно. Безспорен е фактът, че не е проведено отчуждаване по ЗТСУ /влязло в сила решение по адм.д. № 999/92 г. на Благоевградския окръжен съд и данните по делото/. Единственият наличен документ установява, че е изготвена оценка на имота от комисията по чл. 34 ЗСГ, която е представена по делото в копие от ръкописен текст, без подписи на членовете й, както и в копие от машинописен текст, с подписа на един от тях. Този документ не е достатъчен за доказване твърдението на касатора, че е осъществена надлежна процедура за доброволно или принудително изкупуване на имота по реда на ЗСГ /отм./., както законосъобразно са приели и двете съдебни инстанции. Тази процедура е регламентирана по императивен ред от момента на откриването й, при наличие на съответни законови предпоставки, до завършването й, с акта на прехвърляне на собствеността. Следователно ищците, сега ответници по касацията, са възстановили собствеността си върху процесния недвижим имот по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, тъй като той им е отнет без законово основание. За настъпването на реституционния ефект са без значение съставените актове за държавна собственост от 84 г. и 87 г., които нямат конститутивно действие, както и доводът за включеното на имота в капитала на едноличното търговско дружество. Той би имал значение само досежно начинът на реализиране на правата на ищците върху реституираната собственост, но не и относно възникването на правото. Имотът е запазил самостоятелното си съществуване във вида, в който е отнет през 1975 г. и е включен в капитала на държавно търговско дружество, което не е приватизирано, а само е преобразувано в Е., съобразно изискванията на ТЗ. Законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че в случая собствеността се възстановява по силата на закона, считано от влизането му в сила през 1992 г., както и че не е доказано и евентуалното придобивано основание, въведено в производството от ответника, а именно давностно владение. Поделото няма доказателства за осъществяването му в предвидения от закона 10-годишен срок, но дори и да е налице изтекла придобивна давност, тя не се зачита по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОИ. Затова ответникът-касатор не е придобил собствеността върху имота нито по пътя на валидно изкупуване по ЗСГ, осъществено от праводателя му, нито чрез давностно владение, а ревандикационният иск правилно е уважен в полза на наследниците на бившия собственик. Поизложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г.о.