Решение № 6096 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2009 г.

Решение № 6096 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "П. А. Л.-БГ" ЕООД - гр. София срещу решение № 1216/20.11.2008 г. по адм. д. № 1500/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 20/22.06.2007 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район - Пловдив" при министерство на околната среда и водите, потвърден с Решение № 90/15.08.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с който на дружеството е определена такса в размер на 70 362,75 лв. като дължима сума за водоползване по Разрешителни: № 30063/27.08.2003 г. и № 30064/27.08.2003 г. за периода 01.09.2003 г. - 31.12.2004 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска решението да бъде отменено за размера на таксата над 17 617,32 лв. съобразно вариант първи на вещото лице. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район - Пловдив" в представено писмено възражение оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата на дружеството с обжалваното решение Административният съд - гр. Пловдив, е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и § 9 Закона за водите (ЗВ) е констатирано, че дружеството има парични задължения към дирекцията в установения размер за периода 01.09.2003 г. - 31.12.2004 г., произтичащи от ползване на изворни води по предоставено право на водоползване с разрешителни за водоползване № 30063/27.08.2003 г. и № 30064/27.08.2003 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район - Пловдив". В случая таксите определени за първа категория вода, съгласно издадените разрешителни и на базата на разрешения годишен обем, поради липса на изправни и сертифицирани измервателни устройства (водомери), които да отчитат действително потребеното водно количество. По възражението за отнасяне на изворните води към "повърхностни води" съдът е тълкувал съответните разпоредби на Закона за водите и е приел, че съгласно дефиницията на по § 1, т. 23 ДР на ЗВ "повърхностни води" са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води. За разлика от тях водите на карстовите извори, каптирани на мястото на извиране на извора не са нито стоящи, нито течащи на повърхността на сушата, а са "подземни води", уловени чрез каптажни съоръжения преди изтичането им на земната повърхност. Решението е неправилно в частта за определен единичен размер на таксата по т. 2.2, вместо по т. 2.1. от Таблицата по ал. 2 на чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за периодите 01.09.2003 г. - 31.12.2003 г. и 01.01.2004 г. - 10.02.2004 г. От данните по делото се установява, че на дружеството-касатор са издадени Разрешително за водоползване № 300063/27.08.2003 г. и Разрешително за водоползване № 300064/27.08.2003 г. на карстови извори, находящи се в м. "Стойковска ливада", в с. Беден, Община Девин, Област Смолянска с цел на водоползването: "рибовъдни цели" - рибарник "Девин-1" и рибарник "Девин-3", находящи се в м. "Стойковска ливада", в с. Беден, Община Девин, Област Смолянска. Използвани са водовземни съоръжения - каптажи. По разрешенията ползваната вода е определена като първа категория "подземни води" и е определен разрешения годишен обем. С акта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е установявано публично държавно вземане в размер на 70 362,75 лв., представляващо такса за водоползване по двете разрешителни за периода 01.09.2003 г. - 31.12.2004 г. като таксата е определена за първа категория "подземни води" и по разрешения годишен обем. В Закона за водите (ЗВ) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ , където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване на карстови извори с цел риборазвъждане. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, дружеството-жалбоподател оспорва вида на водата, като твърди, че липсва законово определение на "изворните води" в смисъл на "повърхностни води" или "подземни води", който въпрос е от съществено значение за спора по настоящото дело. Извежда изводи от подзаконови актове - Таблицата към Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект в редакцията преди и след изменението в ДВ, бр. 11 от 10.02.2004 г. Позовава се на непълнота в законодателната уредба относно определянето на категорията вода в ползваните извори относно класифицирането им в един от двата вида по Таблицата от Тарифата: "повърхностни води" или "подземни води" каквито са категориите води по чл. 3 от Закона за водите , в които не са включени изрично "изворите". Позовава се на дадено легално определение на "извори" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на Закона за водите: "Извори са естествено възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност", което счита, че дава основание изворните води да се класифицират към "повърхностните води". Настоящият касационен съдебен състав намира, че за да се определи законосъобразността на определеното държавно вземане за такса, следва да се анализират разпоредбите на нормативния акт, установяващ реда за определяне на таксата, а именно: Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., изм., ДВ, бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата предвижда, че за водоползване за питейно-битови нужди, напояване, животновъдство, риборазвъждане, охлаждане, отдих, за промишлени и други цели се събира такса, определена по следната формула: Т = Е х W х К. Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., който се формира от произведението на: Е - единичен размер на таксата в зависимост от водоползването съгласно таблицата по ал. 2 в лв. (куб. м., W - размерът на ползвания годишен обем в куб. м. и К - корекционният коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, съгласно таблицата по ал. 2. Съдът правилно е приел, че поради липса на изправни и сертифицирани измервателни устройства (водомери) за отчитане на ползваното количество вода, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество, на основание чл. 6 от цитираната тарифа. Така че, правилно са приети от съда за неоснователни възраженията на жалбоподателя по показател W - размер на ползвания годишен обем в куб. м., участващ във формиране на дължимата годишна такса. Правилни са изводите на съда и за неоснователност на възраженията по показател К - корекционният коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, съгласно таблицата по ал. 2. Категорията на водата е определена като първа в издадените разрешителни и и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменение на разрешителните относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. В конкретния случай, с приета по делото съдебно-техническа експертиза е потвърдено, че водата и в двата рибарника е първа категория. Спорен е третият елемент: Е - единичен размер на таксата в зависимост от водоползването съгласно таблицата по ал. 2 в лв. (куб. м. и по-точно класифицирането на "изворните води" като такива по т. 2.1. "повърхностни води" или по т. 2.2. "подземни води". Съгласно текста на чл. 2, ал. 2 единичният размер на таксата за водоползване за питейно-битови нужди, напояване, животновъдство, риборазвъждане, охлаждане, отдих, за промишлени и други цели и корекционният коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, се определят съгласно следната таблица: т. 2 (ДВ, 97/2001 - в сила от 13.11.2001) за напояване, животновъдство, риборазвъждане: т. 2.1. (ДВ, 97/2001 - в сила от 13.11.2001 г. до изменението ДВ, 11/2004 - в сила от 10.02.2004) от "повърхностни води" - единичен размер на таксата - 0,0005 лв./куб. м.; т. 2.2. от "подземни води" - единичен размер на таксата - 0,005 лв./куб. м. От съществено значение за решаване на спора относно единичния размер на таксата за ползваните води е правилното отнасяне към единия или другия вид води - респективно "повърхностни води" или "подземни води". В чл. 3 от Закона за водите са посочени двата вида води, но не съществува изрична регламентация относно това към кой вид води следва да се класифицират "изворните води". Законовата дефиниция на "извори" е дадена в Допълнителни разпоредби, § 1, ал. 1, т. 14 , а именно: "по смисъла на този закон "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност". Дефинициите на понятията "повърхностни води" и "подземни води" са дадени съответно в т. 23 и 24 от ДР на ЗВ, § 1, ал. 1 в редакцията относима към периода, както следва: т. 23. "повърхностни води" са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води; т. 24. "подземни води" са всички води, намиращи се в земните недра под повърхността на земята и в рамките на континенталния шелф. При така проследената законова регламентация на понятията, се налага изводът, че липсва законова разпоредба относно класифицирането на "изворите" съответно в "подземни води" или в "повъхностни води". Тъй като спорът е относно определената такса за ползваните изворни води разрешение на спорния въпрос каква класификация да се даде на този вид води за целите на таксуването се дава в изменението на Тарифата за таксите - чл. 2, ал. 2, т. 2.1. , ДВ, 11/2004 - в сила от 10.02.2004 г. Изменението в Тарифата е от съществено значение за решаване на настоящия спор, тъй като към "повърхностни води" в тази точка от тарифата в Таблицата по ал. 2, т. 2.1. са прибавени и "изворни води", така че единичния размер на таксата за "повърхностни и изворни води" е 0,0005 лв./куб. м. Текстът на новата разпоредба гласи: т. 2.1. (ДВ, 11/2004 - в сила от 10.02.2004) от "повърхностни и изворни води" - единичен размер на таксата - 0,0005 лв./куб. м. с корекционен коефициент за I категория - 5. Разпоредбата на т. 2.2. е непроменена и е : т. 2.2. от "подземни води" единичен размер на таксата - 0,005 лв./куб. м. и корекционен коефициент за I категория - 5. Таксата за водоползване е със съществена разлика за повърхностни и подземни води, като за последните е по-висока. За целите на определяне на таксата за ползване на конкретните води от карстови извори по разрешителните за рибовъдни цели водещо е определянето на изворните води към едната или другата категория - подземни или повърхностни води. До изменението на Тарифата изворните води не са изрично посочени към единия или другия вид води по т. 2.1 или т. 2.2. принадлежат и при липсата на законова регламентация, класифицирането им е било по преценка на органа, издаващ разрешителното за водоползване. По разрешителните за водоползване тези води са причислени като води от "подземен воден обект" и като такива е определена таксата, а именно: по 0,005 лв./куб. м. След изменението на Тарифата изричното отнасяне на "изворите води" в т. 2.1. към "повърхностните води" означава, че за целите на определяне на задължението за заплащане на такса за водоползване на такива води същите са приравнени на "повърхностни води" именно за дължимата за ползването на такива води такса, която е значително по-ниска от тази за подземни води. Тъй като в случая се касае за определяне на задължение за такса, правната регламентация следва да е безспорно установена. Такава яснота в класификацията на изворните води за целите на таксуването е налице след цитираното изменение на чл. 2, ал. 2, т. 2.1. от таблицата и това изменение следва да се тълкува в полза на длъжника и за периода преди изменението. Самият орган, издал АУПДВ по едни и същи разрешителни е извършил таксуване на водоползването на "изворните води" при различно третиране на същите: до изменението на Тарифата - таксуването е като "подземни води", а след изменението на Тарифата, т. е. за водоплзаването на същите води, но след 10.02.2004 г. - таксуването е като за "повърхностни води". Тъй като до изменението на Тарифата липсва законова уредба на таксуването на изворните води, тълкуването на съществуващата уредба до изменението на Тарифата при установената законовата празнота, следва да се направи в полза на субекта на задължението, тъй като Актът за установяване на публичното държавно вземане е издаден на 22.06.2007 г., т. е. при действието на изменението на т. 2.1 от таблицата по ал. 2 на чл. 2 от Тарифата (ДВ, 11/2004 г. в сила от 10.02.2004 г.), съгласно който текст при водоползване с цел риборазвъждане от повърхностни и изворни води единичния размер на таксата е в 0,0005 лв. (куб. м. Така че след изменението на Тарифата таксата за "изворни води" е приравнена на таксата за "повърхностни води" - 0,0005 лв./куб. м. и е различна от таксата за "подземни води", която е 0,005 лв./куб. м. При издаването на акта за установяване на публичното вземане органът е следвало да определи таксата за изворните води и до изменението на Тарифата, по единичния размер на таксата лв./куб. м. за "повърхностни води", а не по единичния размер таксата лв./куб. м. за "подземни води". Съобразно изложеното, актът за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен в частта за определения размер такса за ползване на изворни води за периодите 01.09.2003 г.-31.12.2003 г. и 01.01.2004 г. - 10.02.2004 г. по 0,005 лв./куб. м., вместо по 0,0005 лв./куб. м. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е определила задължението за такса за водоползване на изворните води по т. 2.1. от Таблицата на ал. 2 на чл. 2 от Тарифата след изменението - по I-ви вариант от ССЕ, съгласно който задължението е определено в размер на 17 617,32 лв. при единичен размер на таксата 0,0005 лв./куб. м. До този размер определеното задължение с АУПДВ е законосъобразно и правилно със съдебното решение е отхвърлена жалбата в тази част. В останалата част, за определеният размер над 17 617,32 лв. до 70 362,75 лв. актът е незаконосъобразен и решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата е неправилно. Същото следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/22.06.2007 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район - Пловдив" при министерство на околната среда и водите, потвърден с Решение № 90/15.08.2007 г. на министъра на околната среда и водите, в частта с която на "П. А. Л-БГ" ЕООД - София е определена такса за водоползване по Разрешителни: № 30063/27.08.2003 г. и № 30064/27.08.2003 г. за периодите 01.09.2003 г.-31.12.2003 г. и 01.01.2004 г. - 10.02.2004 г. за размера над 17 617,32 лв. до 70 362,75 лв. В останалата част решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се дължат разноски в размер на 360 лв. от общо направените за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,