Решение № 7068 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2020 г.

Решение № 7068 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Николова, чрез процесуален представител адвокат Л. Карамитева, подадена против решение № 2194 от 30.10.2019 г. по адм. дело № 1531/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 0 СОС-22 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Касационният жалбоподател твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което е неправилно. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуален представител юрисконсулт Бресковска изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Николова срещу заповед № 0 СОС-22 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" към ОДБХ - Пловдив при БАБХ с ранг IV-ти младши, считано от датата на връчване на заповедта. За да приеме, че заповедта с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразна, съдът се е мотивирал, че самото съкращаване на щата е свързано с утвърждаването на ново длъжностно разписание, считано от 07.05.2019 г., като щатните бройки за заеманата от жалбоподателката длъжност"главен инспектор" в отдел "Контрол по храните" в ОДБХ - Пловдив са намалени с 2 щатни бройки. Съгласно длъжностно разписание на ОДБХ - Пловдив от 02.05.2019 г. в отдел "Контрол по храните" са предвидени 46 щатни бройки за длъжността "главен инспектор", но считано от 07.05.2019 г. тези бройки са вече 44. Запазен е броят и наименованието на отделите в областната дирекция, като е намалена общата численост на служителите от 113 на 109. Съдът е посочил в правните си изводи, че намаляването на броя на служители, изпълняващи една и съща длъжност, е една от формите на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като административният орган има право на преценка на кои служители да прекрати правоотношението, защото действа при условията на оперативна самостоятелност. Въпрос на целесъобразност е кой точно от служителите ще бъде съкратен, правомощието е възложено на ръководителя на звеното и е свързано с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на заповед № 0 СОС-22 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ. По делото е установено с допустими доказателствени средства, че по длъжностното разписание от 02.05.2019 г. служителката е заемала длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ – Пловдив, в който отдел бройките главен инспектор са били 46 бр., заети предвид поименното длъжностно разписание, в което фигурира жалбоподателката. По новото длъжностно разписание, в сила от 07.05.2019 г., бройките са намалени на 44, като от поименно разписание на длъжностите в сила от 08.05.2019 г. е видно, че жалбоподателката и още един служител (Д. Балканджиев) не са включени в отдел "Контрол на храните", като всички длъжности са заети както в отдела, така и в ОДБХ – Пловдив. При тези данни, изводът на решаващия съд за наличие на намален щат по отношение на длъжността "главен инспектор" с характеристиките на заеманата от Николова преди уволнението й длъжност е законосъобразен. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаването. В случая административният орган е доказал, че е налице намаляване на щатните бройки, като функциите и задачите са запазени. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съда е допуснал нарушение, като не е назначил съдебна експертиза, тъй като същата е била неотносима. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане; или респ. изменението да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При съкращаване на щата от 46 на 44 за отдела, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност двама служители. Преценката кой точно държавен служител да бъде освободен не подлежи на съдебен контрол, защото липсва нормативно вменено на органа задължение за подбор. Целесъобразността на вътрешно-организационното управление не е елемент от съдебната проверка и не подлежи нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Следователно спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. При извършената проверка не са установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Преценил е всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и спазил правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Неотносим към предмета на спора е доводът на касаторката във връзка с предходна заповед да бъде възстановена на предишната длъжност след отмяната с влязло в сила съдебно решение на наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение". Актът, с който служителката е възстановена на длъжността си съставлява самостоятелен административен акт. Видно от доказателствата по делото, органът по назначаването е изпълнил задължението си да осигури възможност за възстановяване на служителката на работа. Настъпилите междувременно структурни промени, свързани с намаляване щата на отдел "Контрол на храните" с две щатни бройки са част от друг фактически състав - този на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с освободения служител, предмет на разглеждане в настоящото дело. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На касационния жалбоподател разноски не се дължат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение