Решение № 6832 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2012 г.

Решение № 6832 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СИ КО" ООД, със седалище и адрес на управление град Плевен, чрез пълномощника си адв. Д. Бенев, против решение № 405/16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1108/2011 г. по описа на Административен съд - В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 151101474/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 511/11.10.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. Търново при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника си юрк. К. Калчев в писмен отговор излага доводи за правилност на решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 151101474/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 511/11.10.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" град Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05, 10, 11 и 12.2010 г. и м. 01.2011 г., общо в размер на 80 928,31 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 193,53 лева. На първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора, за да отхвърли жалбата съдът е приел, че предмет на процесните доставки е слънчоглед, по фактури, издадени от "ЛИЧЕВ ОЙЛ" ООД. В хода на извършената насрещна проверка от доставчика са представени копия от фактури за предходни доставки от "ВОЛТОМ" ООД и "ГЕА ГРУП" ООД, както и фактури за наем по договор, сключен със "ЗЛАТЕН ЛЪЧ" ЕООД, съгласно който доставчикът е наемател на търговско помещение в град Благоевград, промишлена зона на склад с площ 500 кв. м. При извършена насрещна проверка на "ВОЛТОМ" ООД, не са представени доказателства относно предаването на стоката и за съхранението й. При извършена насрещна проверка на "ГЕА ГРУП" ООД е установено, че са представени протоколи за покупко - продажба от физически лица, които протоколи не са намерили отражение в дневниците за покупки на дружеството. Подробно съдът е обсъдил приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ, от което се установява, че количеството закупено слънчоглед за процесните периоди, вложеното в производството и продадено такова и съответно наличността към 31.01.2011 г., количеството белен слънчоглед, което е произведено от жалбоподателя за процесните периоди, счетоводното отразяване за закупените стоки и наличието на съответствие между вложените материали и произведената продукция. Обсъдени са и показанията на разпитания свидетел Мончо Василев, който е заявил, че са получавани доставки от "Личев Ойл" ООД с камиони, осигурявани от доставчика. От правна страна съдът е приел, че се касае до родово определени вещи, за прехвърляне на собствеността върху които е необходимо да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне, натоварване и т. н. От представените в хода на ревизията приемо- предавателни протоколи, съдът е приел за установено, че предаването на слънчогледа е станало в град Благоевград, където би следвало да се намира склада на доставчика. Свидетелят Василев установява, че камионите, с които е превозван слънчогледа са осигурявани от доставчика, и след като тези камиони са идвали в склада на жалбоподателя в град Долна Митрополия са били качвани на кантар и теглени, т. е. количеството е било уточнявано едва при пристигане на камионите при жалбоподателя, поради което е невъзможно подписването на приемо - предавателните протоколи преди това. При съпоставка на приемо-предавателните протоколи със складовите разписки за склада в град Долна Митрополия, съдът е приел, че не е налице идентичност. Позовал се е на твърденията на жалбоподателя в жалбата, че транспортирането на слънчогледа не е извършвано в рамките на един ден, поради което и пътните листи и товарителниците са с дати, различни от фактурите, т. е. приемо - предавателните протоколи би следвало да са подписани само за това количество, което е транспортирано в един ден или да бъдат подписани след няколко дни, като общо количество предаден слънчоглед. В тази връзка съдът е обсъдил приемо - предавателен протокол от 03.05.2010 г., който би следвало да е за количество слънчоглед, което вече е предадено към датата на подписване на протокола. Складовите разписки, които са за количеството по приемо - предавателния протокол и съответно към фактура № 292/030.05.2010 г. са от дати, които не предхождат, а следват датата на подписване на приемо - предавателния протокол, поради което е приел, че складовите разписки и приемо - предавателните протоколи не установяват предаване на родово определените вещи. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства, с които да установи, че доставчикът е бил собственик на процесните стоки, тъй като предходните доставчици - "ВОЛТОМ" ООД и "ГЕА ГРУП" ООД не са прехвърлили собствеността на стоката на "ЛИЧЕВ ОЙЛ". Изслушаната експертиза съдът е приел, че не променя извода за липса на реалност на доставката, тъй като вещото лице е извършило проверка само в счетоводството на жалбоподателя. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. В случая от приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ, се установява, че част от количеството закупено слънчоглед за процесните периоди е вложеното в производството, тъй като е използван като основна суровина за осъществяване на дейността на "СИ КО" ООД, а друга част е продадено от касатора. Експертизата дава заключение, че е налице съответствие между вложените материали и произведената продукция, като продажбите на готовата продукция са отразени в счетоводството на жалбоподателя, по съответните счетоводни сметки, вкл. начислен ДДС. Правилно съдът е приел, че съгласно общите правила на чл. 24, ал. 2 ЗДДС прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки се осъществява чрез определяне на вещите по съгласие между страните, а при липса на такова, когато същите бъдат предадени. В процесния случай отделянето/индивидуализирането на продадения слънчоглед е извършено в склада на доставчика -"Личев Ойл" ЕООД, като при постъпването му в склада на "СИ КО" ООД са издаване складови разписки и кантарни бележки. Това обстоятелство се потвърждава както от подписаните двустранни приемо-предавателни протоколи към всяка една от процесните фактури, така и от представените транспортни документи (пътни листа), товарителници, складови разписки, установяващи транспортирането на слънчогледа и постъпването му в склада на "СИ КО" ООД. Както е приел съдът в приемо-предавателните протоколи е посочено като място на предаване на стоката гр. Благоевград, където се намира складът на доставчика, но не е взел предвид, че като дата и място на подписване този протокол изцяло съответства на договореното между страните и издадената за същото количество слънчоглед фактура. Това се установява от примерно посочената в обжалваното решение ф. № 292/03.05.2010 г., в която за място на сделката е посочен гр. Благоевград като е конкретизирано количеството слънчоглед включително и договорената между страните продажна цена. На същата дата страните са подписали в гр. Благоевград приемо-предавателен протокол за продаденото количество от 80 т. маслодаен слънчоглед. В случая съдът е подложил на аналитичен анализ датите и мястото на конкретизиране на количествата на стоката и подписване на приемо - предавателните протоколи, като не е отчел факта, че дори и в случай, че са налице евентуални пропуски или несъответствия в документирането на доставките, същите не биха могли да опровергаят факта на получаване и последваща реализация на процесното количество слънчоглед. По делото са представени и приети без оспорване доказателства за извършен транспорт /пътните листа и товарителниците/ на слънчоглед до склада на "СИ КО" ООД в гр. Долна Митрополия, поради което не може да бъде споделен довода на АС за липса на реалност на доставката на родовоопределени вещи въпреки обстоятелството, че се различава мястото на сключване на сделката по фактурата и предаване на стоките по протокол с мястото на получаване на стоката от клиента. Относно транспортирането на стоката по отношение на разгледаната от съда ф-ра № 292/03.05.2010 г. са налице 4 бр. товарителници съответно с номера № 319538/01.05.2010 г., № 319541/03.05.2010 г., № 319543/04.05.2010 г. и № 319545/05.05.2010 г. издадени от "Личев Ойл" ООД с посочен маршрут, начална и крайна точка на превоза, дата и час на товарене и разтоварване. Тези документи са придружени и от пътни листа съответно № 0127706/01.05.2010 г., № 0127878/03.05.2010 г., № 012770/04.05.2010 г. и № 0127899/05.05.2010 г., с посочен маршрут, автомобил, с който е извършен превоза, водач, осъществил превоза и изминатият километраж. При постъпване на слънчогледа в склада на "СИ КО" ООД са издадени складови разписки съответно с № 100822/01.05.2010 г., № 100823/03.05.2010 г., № 100825/04.05.2010 г. и № 100827/05.05.2010 г. за заприходяване на слънчогледа от "СИ КО" ООД. Същите документи са налични и за останалите процесни фактури, като единствената разлика е, че за останалото количество слънчоглед издател на кантарните бележки е "СИ КО" ООД (а не "БМП Трейдинг 09" ООД), тъй като "СИ КО" ООД е закупило през м. септември 2010 г. от "БМП Трейдинг 09" ООД складовата база съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143/08.09.2010 г. В конкретния случай дори и да се приеме, че са допуснати някои неточности при документалното оформяне на сделката, а именно, че приемо-предавателен протокол би следвало да се подпише едва при постъпването на всеки камион със слънчоглед в склада на "СИ КО" ООД, то това обстоятелство не налага на извода, че липсва реална доставка на стока. Въпросите за документирането на доставките безспорно са от съществено значение за доказване на конкретна сделка, но същите трябва да бъдат ценени в своята съвкупност и цялост и след преценката на всички относими доказателства да се направи обосновано заключение за наличие или липса на доставка по смисъла на ЗДДС. Въпреки, че приемо-предавателния протокол е подписан за част от процесната стока преди получаване на стоката от "СИ КО" ООД, то след анализ на останалите доказателства за извършен превоз, предаване и заприходяване на стоката в счетоводството на получателя и последващата й реализация се налага извода за реално предаване на процесното количество слънчоглед. Приетите по делото доказателства, представени от доставчика в хода на ревизията: пътни листа и товарителници за превоз на стоки, лиценз за извършване на транспорт, шофьори, наети по трудов договор, първични и вторични счетоводни документи, не са оспорени в хода на съдебното обжалване, поради което е следвало да бъдат обсъдени от съда. Необсъждането им е довело и до незаконосъобразен извод за липса на реална доставка. На следващо място е основателен довода в касационната жалба за неправилност на извода в обжалваното решение, че касаторът не е ангажира доказателства, относно собствеността на доставчика върху процесните стоки. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на предходните доставчици "ВОЛТОМ" ООД и "ГЕА ГРУП" ООД, които са представили изисканите им документи. Представени са приемо-предавателни протоколи, към фактури издадените на "Личев Ойл" ООД, като е установено, че транспорта е за сметка на получателя, констативни протоколи за получени количества слънчоглед от предходен доставчик- "Лео комерс 2009" ЕООД, протоколи за изкупуване от частен земеделски производител, счетоводни документи, доказателства за складова база, поради което довода за издаване на фактурите след подписването на приемо - предавателните протоколи и липсата на счетоводно отразяване на протоколи за изкупуване от частен земеделски производител сами по себе си не налагат извод за липса на предходна доставка. В тази насока е основателно позоваването в касационната жалба на практика на СЕС като в т. 40 на мотивите на Решението на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, е посочено, че"... на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги". Такива мотиви в процесния РА липсват, поради което и като е достигнал до други правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски в размер на 4875 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции и съдебни и деловодни разноски. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК