Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г.

Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ против решение № 185/19.01.2017 г. по т. д. № 4791/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1344/25.07.2016 г. по т. д. № 3608/2015 г. на Софийски градски съд, с коeто са отхвърлени предявените от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / против [фирма] искове, с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, за установяване недействителността на извършени прихващания, обективирани в изявления вх. № № 11342, 11343, 11370, 11373 - всички от 6 ноември 2014 г. и № 12 306/26.11.2014 г., както и в частта, в която са отхвърлени предявените от синдиците на банката, срещу същия ответник, в евентуалност спрямо първите, искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, за прогласяване недействителността на извършените с преждепосочените изявления прихващания. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на съда, че прихващането като погасителен способ не попада в кръга от действия, посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Систематичното тълкуване на чл. 3, ал. 3 ЗБН във връзка с чл. 59, ал. 1 от закона, според касатора, дава основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН забранява извършването на прихващания, които са в нарушение на предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗБН и не във формата, предписана в ал. 2 на същата разпоредба, като се отчита факта, че процесните са извършени в периода след датата на решението на УС на БНБ за отнемане лицензията на [фирма], за осъществяване на банкова дейност и до датата на назначаването на синдик на банката. По отношение евентуалните искове по чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 от ЗБН, касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че активните вземания - придобити на основание сключените от ответника договори за цесия с клиенти на банката, с които са извършени прихващанията, са придобити от датата на сключване на договорите за цесия, а уведомяването на длъжника - банката - е от значение единствено за упражняване правото на прихващане, респ. настъпване компенсаторния ефект на прихващането. Касаторът споделя тезата, че вземането следва да се счита придобито от момента на уведомяването на длъжника за цесията, а не от датата на договора за цесия, тъй като само след този момент / уведомяване за цесията / цесионерът би могъл да упражни правото си срещу длъжника, вкл. правото на прихващане. Според страната следва да се прави разлика между момента, от който поражда действието си договора за цесия в отношенията между цедент и цесионер, и момента, от който цесията поражда действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, като именно този момент в процесния случай е релевантен - уведомленията от 6 и 26 ноември 2014 г., като спрямо прихващанията, извършени с уведомления за цесии от 26.11.2014 г. би била налице и необоримата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН. Знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН досежно останалите прихващания - с уведомления за цесии от 6 ноември 2014 г. - касаторът намира доказано с факта на извършването им, макар в същия ден, но след часа на оповестяване решението на УС на БНБ, за отнемане лиценза за извършване банкова дейност на [фирма], на електронната страница на БНБ, последващо разпространено чрез средствата за масова комуникация / заключение на съдебно-техническата експертиза /. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава с довода за извършен от първоинстанционния съд непълен и неточен доклад, доколкото не е разпределена, в яснота кои от предявените искове касае - тези по чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН или тези по чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 ЗБН - разпределената доказателствена тежест относно релевантни за произнасянето факти. Последното касаторът изтъква като причина за непредприети своевременно от него действия, по изискване договорите за цесия, легитимиращи ответното дружество, доколкото съдът е указал на същия да докаже самото съществуване на договорите, не и същественото, според него, значение на датата на сключването им, която е приел за релевантна, като момент на придобиване на активното вземане от цесионера. Неправилно, според касатора, въззивният съд е отказал да уважи доказателствените искания на ищеца, като въззивник, отричайки наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с доклада на първоинстанционния съд. Ответната страна - [фирма] - не е депозирала становище по касационната жалба, не е участвала в производството, нито представила писмена защита. С определение 418/07.07.2017 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по следния правен въпрос: Следва ли да се приеме, че по смисъла на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, момент на "придобиване вземанията" от кредитор към банка, възникнали от договор за цесия, е този, в който цесията е съобщена на банката-длъжник, като момент от който цесията поражда действие спрямо длъжника, а не момента, от който договорът за цесия е породил действие между страните, които са го сключили / т. е. от сключването на договора за цесия / ? Установено е противоречие по този въпрос между въззивното решение и решение № 684 по т. д. № 4756/2015 г. на СГС. Като момент на придобиване на активното вземане, по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, съдът е възприел момента на уведомяване длъжника за сключените цесии, доколкото от този момент цесионерът е могъл да извърши валидно прихващане. Правният въпрос е пряко относим към решението по исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, но доколкото същите са предявени в евентуалност, спрямо тези по чл. 3, ал. 3 ЗБН, а касационната жалба атакува въззивното решение в потвърдителната му част изцяло и неоснователността на исковете по чл. 3, ал. 3 ЗБН е вътрешнопроцесуална предпоставка за разглеждането на тези по чл. 59, ал. 3 ЗБН, то касационното обжалване е допуснато и в частта по атакуване произнасянето на въззивния съд по главните искове. Последното предпоставя предварителен, спрямо отговора на правния въпрос, отговор и на въпроса допустимо ли е прихващането, извършено след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, да бъде подведено под нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, респ. атакувано чрез иск по реда на ал. 3 на същата разпоредба и при какви предпоставки, с оглед съдържанието на чл. 59 ЗБН. Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Ищецът - синдиците на [фирма] / в несъстоятелност /- е предявил главни и евентуални искове срещу [фирма]. С главните искове - на основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН - претендира обявяване за нищожни прихващанията, предявени с изявления на ответното дружество, входирани в банката на 06.11.2014 г. и 26.11.2014 г., на вземания, придобити от [фирма] по силата на договори за цесия с физически лица, с които на дружеството са прехвърлени вземания на същите, по сключени с ищеца договори за платежни услуги на потребители и договори за преференциален безсрочен депозит, които договори за цесия са с дати 12.05.2014 г., 19.06.2014 г. и 26.06.2016 г., срещу задължения на ответника към банката, по силата на договор за банков кредит от 22.07.2011 г. С евентуалните искове - в случай на отхвърляне главните - се претендира обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] / в несъстоятелност / същите тези прихващания, на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като ищецът счита, че намира приложение презумпцията на чл. 59, ал. 4 от ЗБН, тъй като активните вземания са придобити след вписване решението за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност на [фирма]. В установяване на основателността на исковете ищецът е изискал и са събрани доказателства - чрез съдебно-техническа експертиза - че часа на оповестяване решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза, на електронната страница на БНБ, както и подаването му от БНБ, за разпространение чрез средствата за масова комуникация, е предхождащ часа на входиране изявленията за прихващане, макар и двете извършени на датата 06.11.2014 г. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Едва в третото съдебно заседание, оспорвайки достоверността на датите на договорите за цесия и твърдейки, че същите са сключени в деня на самите изявления за прихващане, ищецът е поискал ответникът да бъде задължен да представи договорите. Това искане, като преклудирано, съдът не е уважил. Първоинстанционният съд е отхвърлил и главните, и евентуалните искове. Във въззивната си жалба ищецът - въззивник, позовавайки се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и неуказана му надлежно доказателствена тежест, е отправил същото доказателствено искане, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният съд го е оставил без уважение, обосновавайки се с обстоятелството, че с исковата молба не е въведено възражение за недостоверност на датите на договорите за цесия, поради което и не е налице пропуск на съда в указване тежестта за доказване на това конкретно обстоятелство. Въззивният съд е отхвърлил главните искове, с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, с мотива, че съществуването на специалната разпоредба на чл. 59 ЗБН, уреждаща предпоставките за недействителност на извършени прихващания, спрямо кредитори на несъстоятелността, не допуска в обхвата на чл. 3 ЗБН да се приеме, че се включват и прихващанията, които, като погасителен способ и заместител на реалното изпълнение, по начало нямат увреждащ за масата на несъстоятелността ефект. По евентуалните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН съдът е приел, че съгласно хипотезиса на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН, от значение е кога са придобити активните вземания и само ако те са придобити преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, недействителността на прихващанията ще бъде обявена, при доказано към този именно момент / момента на придобиване на вземането / знание у прихващащия, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. За момент на придобиване на активните вземания съдът е кредитирал датите на договорите за цесия, така както са посочени в исковата молба, доколкото не са били изрично оспорени и доказани различни от тези дати. Счел е, че датата на уведомяването на длъжника / банката / за цесиите няма отношение към придобивния за вземането момент, а единствено предопределя момента от който възниква за цесионера правото да предяви вземането си към длъжника. С оглед този решаващ мотив, съдът е приел, че активните вземания, като придобити от цесионера в периода 12.05.2014 г. - 26.06.2014 г., са придобити преди датата на вписване решението на УС на БНБ за отнемане лицензията за банкова дейност на [фирма] и следователно презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН е неприложима. Не е намерил доказано и знание за неплатежоспособност на банката, съгласно ал. 3 на разпоредбата, към момента на придобиване на вземанията / изключая по изявление за прихващане № 11 369/06.11.2014 г. - въз основа договор за цесия от 26.06.2014 г. /, като приема, че знание може да се мотивира след оповестяване решенията на УС на БНБ - № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. и съобразно масовото отразяване в медиите след 20.06.2014 г. спиране на плащанията от ищеца и затварянето на банката, поради накърнена ликвидност. Тъй като след разпространяването на тия данни е сключен единствено договора за цесия от 26.06.2014 г., искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН е уважен единствено за обявяване недействително, по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], на прихващането с изявление № 11369, но решението в тази му част не е предмет на настоящото обжалване. По предварителния въпрос, за приложимостта на чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН по отношение на прихващания, извършени след датата на решението за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност, предвид специалната норма на чл. 59 ЗБН: Съгласно чл. 3, ал. 2 пр. първо ЗБН, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. Според пр. второ на същата разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.