Решение № 5659 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2016 г.

Решение № 5659 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 405а КТ. Образувано е по касационна жалба, подадена от "А. Д. Т. ЕС" ЕООД, с адрес на управление гр. Б., Южна промишлена зона, представлявано от управителя Т. С., против решение № 1966/23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1968/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството подадена против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение /ПОСТП/ и обективираното в него предписание за сключване на трудов договор по чл. 405а ал. 4 от Кодекса на труда, издадено на 25.09.2015 г., Г. А. - старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ - Х. С оспореното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Д. Р. с ЕГН ********** и предприятието "Алтест джи ти ес" ЕООД, считано от 18.09.2016 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства. Не е установено реалното предоставяне на работната сила от страна на А. Р.. По съображения, изложени в касационната жалбата, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Г. Г. А. - старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Х., не е изразил становище. Ответницата - А. Р., редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая правилно е приложена нормата на чл. 405а КТ, тъй като същата е приложима само в случаите, когато е налице правоотношение между работодателя и работника, но не и за правоотношения, които са възникнали и прекратени преди констатирането им от "Инспекция по труда". Върховният административен съд, като взе предвид доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Така постановеното решение е недопустимо. С обжалваното решение на Административен съд - Б. е отхвърлена жалбата на "Алтест джи ти ес" ЕООД против Постановление от 25.09.2015 г., издадено от старши инспектор Г. А. при дирекция "Инспекция по труда" гр. Х., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Д. Р. с ЕГН ********** и предприятието "Алтест джи ти ес" ЕООД, считано от 18.09.2016 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на ТД" Алтест джи ти ес" ЕООД от органи на "Инспекция по труда" гр. Х., за резултатите от която е съставен протокол № ПРО-38929 от 25.09.2015 г. и е установено, че на 18.09.2015 г., около 15.13 часа А. Р. е заварена да работи, като "касиер-компютърен оператор" в стопанисвания от дружеството склад за алуминиеви и PVC профили в гр. Х., бул. "С." №.... Съдът е приел, че безспорно установено е предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Още с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание - с определение № 2072/20.10.2015 г., постановено по адм. д. 1968 г. по описа на Административен съд - Б., съдът е приел че Постановление от 25.09.2015 г., издадено от старши инспектор Г. А. при дирекция "Инспекция по труда" гр. Х., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Д. Р. с ЕГН ********** и предприятието "Алтест джи ти ес" ЕООД, считано от 18.09.2016 г., подлежи на съдебно оспорване като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК вр. чл. 405а ал. 7 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че и даденото с това постановление предписание също подлежи на оспорване и е конституирал на основание чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 от АПК като страни в процеса: за жалбоподател - ТД "Алтест джи ти ес" ЕООД с ЕИК *********; за ответник по жалбата - старши инспектор в Дирекция"Инспекция по труда" - Х.-Г. Г. Анастасов, а като заинтересована страна - А. Д. Р. Настоящият състав на Върховният административен съд приема, че, по адм. д. № 1968/2015 г. по описа на Административен съд - Б., неправилно е конституиран ответника по делото. Ответникът в първоинстанционното производство е Инспекция по труда-Х., поради обстоятелството, че съгласно чл. 399 КТ, осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват правомощията, на съответната дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател се издава от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е конституирал като ответник по делото - старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Х.-Г. А., който в качеството си на контролен орган е издал атакуваното постановление. Физическото лице, изпълняващо длъжността "старши инспектор" в същата дирекция, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Това лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена в решение № 13705/15.12.2015 г. по адм. дело № 4420/2015 г. на ВАС и във всички посочени в него решения, също на ВАС. С. чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда" - Х., чиито контролен орган е издал оспорения пред съда административен акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "старши инспектор" и "инспектор" в дирекцията, не са надлежни ответници в съдебното административно производство. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на предоставената правна защита. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в конкретния случай води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,