Решение № 10278 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Х. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Диев, срещу решение № 2575 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1847/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявена нищожността на изменение/поправка на кадастралния план и кадастралния регистър на [населено място], извършена от главния архитект на Община Руен по заявление с вх. peг. № ТСУ1350/22.08.2023 г. относно етажността на двуетажна масивна жилищна сграда /вече едноетажна в кадастралния план/, находяща се в УПИ ХІ - 72 в кв. 5 по плана на [населено място], със застроена площ 93 кв. м. и разгърната застроена площ 186 кв. м. /93 кв. м. след промяната/, преписката е изпратена на кмета на Община Руен за произнасяне по подаденото заявление и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – главен архитект на Община Руен, редовно призован, в съдебно не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор по съществото си изразява становище за основателност на касационната жалба. Прави се възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на насрещните страни. Ответникът – Х. Х. Б., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Х. Б. срещу изменение/поправка на кадастралния план и кадастралния регистър на [населено място], извършена от главния архитект на Община Руен по заявление с вх. peг. № ТСУ1350/22.08.2023 г. относно етажността на двуетажна масивна жилищна сграда /вече едноетажна в кадастралния план/, находяща се в УПИ ХІ - 72 в кв. 5 по плана на [населено място], със застроена площ 93 кв. м. и разгърната застроена площ 186 кв. м. /93 кв. м. след промяната/. Изменението е поискано от Ю. Х. със заявление вх. № ТСУ-1350/22.08.2023 г. за издаване на удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, вр. чл. 175 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в което е направено искане за извършване на промяна в кадастралния план на [населено място], изразена в корекция на етажността на сградата в УПИ XI – 72, кв. 5, както и към него е приложено геодезическо заснемане. Въз основа на така подаденото заявление, на основание чл. 54а, ал. 3 и § 4, т. 4 от ЗКИР, във вр. чл. 175, ал. 5 от ЗУТ, § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № РД- 02-20-5 от 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г./ е издадено удостоверение № 40 от 22.08.2023 г. на главния архитект на Община Руен, в което е отразено, че за обект: „Жилищна сграда, находяща се в УПИ XI – 72, кв. 5 по плана на [населено място], е предоставена необходимата информация за поддържане на кадастралния план и регистъра към него /разписен лист/ в актуално състояние. Видно от представените по делото скици № 964/25.10.2021 г. и № 817/23.08.2023 г., процесната сграда първоначално е отразена като двуетажна, а след извършената промяна във връзка с подаденото заявление - като едноетажна. За да отмени оспореното изменение на кадастралния план първоинстанционният съд е приел, че извършеното от главния архитект на Община Руен изменение на кадастралния план, без издаване на заповед, е нищожно, тъй като в разглеждания случай липсва законова делегация и кметът на общината не разполага с възможността да оправомощи други лица да упражняват функциите му по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. Според съда след като не съществува законова възможност за делегиране на правомощия, главният архитект не е материално компетентен да извърши исканото със заявление вх. № ТРУ-1350/22.08.2023 г. изменение/поправка на кадастралния план и кадастралния регистър. Прието е от съда също така, че в разглеждания случай не е налице някоя от хипотези на § 4, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. и следва да бъде издадена заповед на кмета, с която, при преценка на предвидените в закона предпоставки, да се допусне или откаже исканото изменение на кадастралния план, като доколкото това изискване не е изпълнено, изменението на влезлия в сила кадастрален план без издадена заповед е нищожно, поради липса на форма. Административният съд приема също така, че със заповед № 548/19.11.2009 г. на кмета на Община Руен са предоставени на главния архитект правомощия да издава удостоверения за предоставена информация за поддържане на кадастралните планове и регистрите към тях /разписни листове/, а с действащата към момента на извършване на процесното изменение заповед главният архитект на общината е оправомощен „да извършва процесуални дейности за поддържане на наличните кадастрални планове и регистри /разписни списъци/ към тях“. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващ извод за нищожност на оспорения акт. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове, но безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган. Нищожен е акта и в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното изменение/поправка на кадастралния план и регистър на [населено място], извършено от главния архитект на Община Руен, относно етажността на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІ - 72 в кв. 5 по плана на [населено място], със застроена площ 93 кв. м. и разгърната застроена площ 186 кв. м. /93 кв. м. след промяната/, е нищожно, поради неспазване на установената от закона форма и при липса на компетентност на главния архитект на Община Руен. Доколкото по делото безспорно се установява, че за [населено място] няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, то приложима се явява в случая разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която кадастралните планове и регистрите /разписните списъци/ към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на НРБългария и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31. Измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Идентична е и нормата на § 4 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г., като изрично в ал. 6 на § 4 е предоставена изключителна компетентност на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района, да одобряват със заповед измененията в кадастралния план. В съответствие с цитираните разпоредби единствено кметът на Община Руен е бил материално компетентен да извърши исканото със заявление вх. № ТРУ-1350/22.08.2023 г. изменение в кадастралния план и регистър на [населено място], изразяващо се в корекция етажността на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв. м. /след изменението вече едноетажна в кадастралния план/, и разгърната застроена площ – променена от 186 кв. м. на 93 кв. м., но не и главният архитект на Община Руен. Представените в тази връзка заповеди на кмета на Община Руен, с които последният е делегирал правомощия на главния архитект по поддържането на наличните кадастрални планове и регистри /разписни списъци/, обратно на твърдяното в касационната жалба, не обосноват извод за наличие на компетентност на този административен орган да извърши исканото изменение в кадастралния план и регистър, тъй като самата норма на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР не допуска възможност кметът на общината, респективно на района, да оправомощава други органи от структурата на общинската /районната/ администрация да упражняват правомощието му по отразяване в кадастралния план на настъпилите изменения в недвижимите имоти. Както и правилно приема административният съд при съобразява на мотивите на тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган, както е в конкретния случай, поради и което кметът на Община Руен не е разполагал с възможността да оправомощи други лица да упражняват функциите му по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелството, на което се позовава касаторът, че кметът на общината със своя заповед от 2009 г. е делегирал права на главния архитект да издава удостоверения по § 4, т. 4 от ПЗР на ЗКИР и чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР, е ирелевантно в случая, тъй като предмет на оспорване не е издаденото от главния архитект на Община Руен удостоверение, а изменение/поправка в кадастралния план и кадастралния регистър на [населено място] относно етажността и разгърната застроена площ на двуетажна масивна жилищна сграда /в съответствие с определение № 13579/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 12124/2023 г. по описа на ВАС/. Правилен е и решаващият извод на първоинстанционния съд, че в процесния случай изменение на кадастралния план в частта на поземлен имот пл. № 72, кв. 5 по плана на [населено място], относно етажността и разгърната застроена площ на построената в него масивна жилищна сграда, е извършено от главния архитект на общината и при неспазване на законоустановената форма, доколкото същото е следвало да бъде одобрено със заповед на кмета на общината. Действително, приложимата в случая разпоредба на § 4, ал. 7 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. допуска при изрично посочени случаи измененията на кадастралния план да се извършват без издаване на заповед, но както и правилно приема административният съд, в процесният случай не е налице нито една от посочените в нормата хипотези за изменение на кадастралния план, без издаване на заповед на кмета на общината. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя и извода на съда за неприложимост в случая и на разпоредбата на чл. 53а от ЗКИР. Ето защо за заявеното изменение е следвало да бъде издадена заповед от кмета на Община Руен, липсата на която в случая води до нищожност на извършеното изменение в кадастралния план и регистър по отношение на находящата се в имот с пл. № 72 масивна жилищна сграда. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът при постановяване на съдебното решение не се е съобразил с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установяваща наличието в случая на сграда на един етаж и подпокривно пространство, а не двуетажна масивна жилищна сграда. Доколкото съдът е обосновал извод за нищожност на оспореното изменение на кадастралния план и регистър, то той не е дължал произнася и по материалната законосъобразност на оспореното изменение, поради и това не е следвало да обсъжда приетото по делото заключение на вещото лице в частта, установяваща етажността и разгърната застроена площ на съществуващата на място масивна жилищна сграда. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Обратно на твърдяното в касационната жалба, доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Х. Б. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 700 евро, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,