Решение № 16496 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2011 г.

Решение № 16496 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Йордан Димитров Атанасов, представляван от адв. Парчев, надлежно упълномощен, против решение № 1238/25.05.11 г. по адм. д. № 3475/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК Североизточен район се представлява от юрк. Димов, който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Министерство на земеделието и храните в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за настоящата инстанция. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството в писмено становище оспорва касационната жалба с молба обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Стефанка Стафанова Атанасова не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на Йордан Димитров Атанасов и Стефанка Стефанова Атанасова, двамата от гр. Варна срещу Заповед № ДК-02-СИР-20/27.08.10 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "три броя полумасивни постройки", собственост на оспорващите, находящи се в поземлен имот № 000011, Рибарско селище "Чайка", с. Звездица, м. "Орехче", обл. Варна. За да постанови този правен резултат, съдът след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е приел, че е налице строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж в терен държавен горски фонд, по отношение на който не може да се приеме статут на търпимост по § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, незаявен за узаконяване в сроковете и при условията на § 184 ПЗР към ЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Противно на изложеното от касатора стоежът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, е достатъчно индивидуализиран. Няма спор, че същият представлява три помещения с отделни входове и общ покрив, предвид което без съществено значение е как строежът е описан в констативния акт и как е определен от вещото лице. Събраните по делото доказателства по никакъв начин не сочат на неяснота относно вида, предназначението, категорията и извършителите на строежа. От тази гледна точка не би било затруднено и изпълнението на заповедта. Позоваването на представеното по делото удостоверение за търпимост е неоснователно, тъй като съдът е събрал релевантни в тази посока доказателства, въз основа на които обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ДРЗУТ. Както по време на извършването му, така и към настоящия момент за поземления имот не е налице влязъл в сила устройствен план, предвид което, строежът не отговаря на императивното изискване за допустимост по § 16, ал. 1, предл. 2 ПРЗУТ. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е постановено при участието в съдебното производство на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на земеделието и храните. Страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са адресатът, чиито права и интереси се засягат от заповедта и за когото последната създава задължение да премахне незаконния строеж и административният орган. Трети лица, вкл. собствениците на поземления имот, не са засегнати от разпоредителната част на акта, поради което същите нямат качеството на заинтересовани лица. По отношение на тези неправилно конституирани в първоинстанционното производство страни решението следва да бъде обезсилено, а делото - прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение