Решение № 13978 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2011 г.

Решение № 13978 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1498/27.12.2010 г., постановено по адм. дело № 685/2010 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 02901330/18.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-43/11.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас в частта за определени на Цонка Желязкова Бакалова данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 720,74 лв. и лихви за забава от 1 358,12 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора експертизата, извършена в ревизионното производство отразява вярно и точно пазарната цена на извършените СМР и проектиране към датата на изповядване на сделката за всички описани в нотариалния акт обекти. Относно назначената от съда експертиза, касаторът излага оплаквания, че от нея не ставало ясно по кой от методите е определена пазарната цена на строителната услуга и проектиране за всички обекти и затова тази експертиза е следвало да не се кредитира от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Цонка Желязкова Бакалова от гр. Несебър в писмени бележки, депозирани пред съда я оспорва с доводи, че решението на съда е правилно, защото от събраните доказателства се установявало, че неправилно с ревизионния акт са й определени задължения на основание чл. 122 ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като органът по приходите е установил, че Бакалова не е подавала декларации по ЗОДФЛ (отм.), а едновременно с това в същия период е придобивала недвижими имоти, разпоредила се е с тях и е правила разходи за своята издръжка, т. е. установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Ревизията на Цонка Бакалова е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За да отмени РА № 02901330/18.02.2009 г. за определени на Цонка Желязкова Бакалова данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 720,74 лв. и лихви за забава от 1 358,12 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно към разходите за 2005 г. органите по приходите не са отчели сумата от 4 000 евро (3 911,66 лв. левова равностойност), дадени от Зюлкяр Енгин на Бакалова по предварителния договор за покупко-продажба от 1.05.2005 г. Съдът е приел, че в този договор изрично страните по него са уговорили сумата от 4 000 евро да се плати при подписването му като капаро и след като този договор е подписан, то е установен факта на плащането и не е необходимо съставянето на друг документ. За определяне размера на извършените разходи за строителство и проектиране на обектите по нотар. акт № 58/18.05.2005 г. съдът е дал вяра на съдебно-техническата експертиза, а не на експертизата в ревизионното производство, тъй като последната съдържала само теоретични постановки. Според съда съдебно-техническата експертиза е обоснована, поради което разходите за 2005 г. според съда следва да се намалят със сумата от 44 702,14 лв., представляващи разликата между определените от експертизата при ревизията 48 750 лв. и 4 047,86 лв., определени като разходи за строителство и проектиране от вещото лице на съдебно-техническата експертиза. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда при признаване като разходи на сумата от 4 000 евро (3 911,66 лв. левова равностойност) за 2005 г., която сума е дадена от купувача Зюлкяр Енгин по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилище № 1 на 5 етаж от жилищната сграда. В този договор страните наистина са уговорили при подписване на договора купувачът да заплати на продавача сумата от 4 000 евро като капаро. Правилно съдът е приел, че не е необходимо подписването на друг документ, удостоверяващ получаването на посочената сума, тъй като договора в едната си част има характер на разписка за даване на сумата от 4 000 евро като капаро. Относно разходите за строителство и проектиране на сградата с обектите по нотариалния акт експертизата, изготвена в ревизионното производство е използвала метода на сравнимите, неконролируеми цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката. Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в чл. 7 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и това са метода на сравнимите, неконролируеми цени между независими търговци, методът на пазарните цени и методът на увеличената себестойност. Първият метод съгласно чл. 8 от наредбата се използва, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. Този метод само е посочен от експерта в ревизионното производство, но не е разяснено как е използван този метод, за да се достигне до сумата от 48 750 лв., представляващи разходи за СМР и проектиране на процесната сграда. От друга страна и вещото лице по съдебно-техническата експертиза е дало пазарна цена на разходите за СМР и проектиране в размер на 4 047,86 лв., без да посочи кой от методите по наредбата е използвал за определянето й. Задължение на съда е било да установи кой от методите по наредбата е използван от съдебната експертиза, за да извърши точна съпоставка с експертизата в ревизионното производство, за да може да обоснове защо възприема съдебната експертиза, а не възприема тази от ревизионното производство, за да може да се установи на какво се дължи голямата разлика при изчисление на разходите за СМР и проектиране между двете експертизи. Предвид изложеното по-горе ще следва обжалваното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, който да установи пазарната цена на СМР и проектиране, включително и с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, която да конкретизира кой от методите е използвал за определянето й, съобразявайки се с методите в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. С оглед изхода на делото разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,