Решение № 13130 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, подадена чрез пълномощника адвокат Стамболова от АК - Смолян, против решение 65 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело 375 по описа за 2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменен по жалба на Пампорово 2020 ЕООД акт за установяване на задължения 2020-20-1 от 1.07.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, потвърден с решение 26-00-418-001 от 11.11.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост, и не е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи. Според него неправилно административният съд приема, че от издаването на 31.01.2020 г. на констативен акт, на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ за завършването на сградата в груб строеж по реда на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, все още не е минал едногодишния период, поради което установяването на задължения по ЗМДТ за този период е незаконосъобразно. В тази връзка поддържа изложените от горестоящия орган мотиви за приложението на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ и за облагаемост на притежаваната от дружеството сграда в груб строеж за проверяваните периоди по силата на цитираната норма. Намира за правилни и констатациите и правните изводи в акта за дължимост на такса битови отпадъци, тъй като е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината. Искането от съда е да отмени оспореното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли подадената от дружеството жалба против акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Претендира присъждане на направените разноски в производствата пред двете съдебни инстанции. В представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба и искането от съда. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Ответникът Пампорово 2020 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Стойчев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображенията изложени в представен писмен отговор. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство и представя списък на разноските и договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е акт за установяване на задължения (АУЗ) 2020-20-1/01.07.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, потвърден с решение 26-00-418-001/11.11.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, с който на Пампорово 2020 ЕООД, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1-4 и чл. 9б от ЗМДТ, са установени задължения по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2019 г. в размер на 9 917,14 лв. и лихви в размер на 827,80 лв., ДНИ за 2020 г. в размер на 9 917,14 лв. и лихви в размер на 1,38 лв., такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. в размер на 4 429,65 лв. и лихви в размер на 369,75 лв. и ТБО за 2020 г. в размер на 23 139,99 лв. и лихви в размер на 3,22 лв. За да уважи жалбата на дружеството и отмени обжалвания АУЗ, административният съд е приел, че същият е издаден от материално компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, и заповед 434/01.12.2015 г. на кмета на община Чепеларе, в законоустановената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото съдът е установил, че на Хермес Холидей ООД, като собственик на поземлен имот УПИ V-256 База за отдих в кв. 11 по плана на к. к. Пампорово (поземлен имот с идентификатор 80371.244.256), са издадени от главния архитект на община Чепеларе разрешение за строеж 91/14.09.2006 г., 42/04.06.2007 г., заповед 16/19.09.2008 г. и заповед 10/13.09.2010 г. относно строеж Преустройство, пристройка и надстройка на база за отдих, апартаментен тип с магазини, ресторант, паркинг и спа център. На Хермес Холидей ООД са издадени удостоверение 26-00-96/1 от 18.02.2008 г. и удостоверение 26-00-865/1 от 14.11.2011 г. по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Удостоверение 26-00-865/1 от 14.11.2011 г. е издадено след представяне на необходимите документи, сред които акт образец 14 от 5.01.2014 г. за приемане на конструкцията. На 15.03.2018 г. поземленият имот с идентификатор 80371.244.256 и намиращата се в него сграда с идентификатор 80371.244.256.1 са апортирани в Пампорово 2020 ЕООД. С констативен протокол 32/31.01.2020 г. е констатирано на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, че като собственик на поземления имот, на Пампорово 2020 ЕООД са издадени горецитираните разрешения за строеж и имота е изграден в груб строеж на 10.11.2011 г. Няма данни сградата да е въведена в експлоатация или издадено разрешение за ползване. След покана от община Чепеларе, на 26.02.2020 г. дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота и сградата. На 1.07.2020 г. е съставен АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който са установени задълженията на Пампорово 2020 ЕООД за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви за забава. Актът е обжалван по административен ред пред началника на отдел Местни данъци и такси и с решение 26-00-418-001/11.11.22020 г. е отхвърлена подадената жалба. В решението на горестоящия орган е прието, че данъкът се дължи съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗМД, когато в двегодишен срок от завършването на сградата, съответно в едногодишен от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ сградата не е въведена в експлоатация. Посочено е, че обектите на дружеството са такива по чл. 10 и чл. 15 от ЗМДТ, поради което начислените ДНИ и ТБО се дължат от него. При тези фактически установявания съдът е приел, че първата хипотеза на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е неразривно свързана с ал. 7 на същия член, според която е предвидено изцяло нова процедура и същата е приложима само за в бъдеще. На основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ (нова ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината и по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и такъв е издаден на 31.01.2020 г., от която дата все още не е минал едногодишния период, поради което установяването на задължения за този период според съда е незаконосъобразно. Посочил е, че в случая е дадена възможност на дружеството жалбоподател да оспори констатациите в акта от 31.01.2020 г., от която дата тече и срока по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. По отношение на установените задължения за ТБО е приел, че доколкото по изложените по-горе съображения данък недвижими имоти не се дължи за процесния период, то незаконосъобразно е определена и такса битови отпадъци. В тази насока съдът е отчел и обстоятелството, че за м.12.2019 г. и м.03.2020 г. са представени констативни протоколи за обектите, по отношение на които в к. к. Пампорово община Чепеларе извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, в които процесния имот, собственост на дружеството - жалбоподател, не е посочен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ (Изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ - чл. 15, ал. 3. По силата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (Нова ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Съобразно чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ (в приложимата за 2019 г. редакция нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването. От тази правна регламентация следва, че в чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗМДТ. Данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване и тези обстоятелства се установяват с констативен акт по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ от служители на общината. Като установено в закона изключение, нормата следва да се тълкува стриктно. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, новоприетите чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ са приложими след 1.01.2019 г., тъй като в закона не е предвидена приложимостта им по отношение на заварените и неприключени правоотношения. Нормата е материалноправна и действа за напред, т. е. след влизането й в сила на 1.01.2019 г. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ са установени с констативен протокол 32/31.01.2020 г. от служители на община Чепеларе, съставен на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ. Предвид това, към момента на завършване на сградата в груб строеж, установено с констативния акт по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ от оправомощените за целта длъжностни лица, предвидените в чл. 15, ал. 5 ЗМДТ срокове не са изтекли. С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора за неправилно тълкуване на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че издаденото удостоверение 26-00-865/1 от 14.11.2011 г. на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и цитирания в него акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от 5.01.2011 г. удостоверяват завършването й в груб строеж на 10.11.2011 г. В тях липсват нормативно изискуемите данни, доколкото общинската администрация не е съставила протокол с необходимото съдържание в тази насока. Както се посочи по - горе, според чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ компетентността за удостоверяване на обстоятелствата по ал. 5 е на други органи, с други вид акт - констативен протокол, съставен на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, поради което неправилно приходният орган е определил задължения на дружеството за ДНИ за 2019 г. и 2020 г. Законосъобразно е и приетото от съда, че недължимостта на ДНИ на основание чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените с акта задължения за ТБО за процесния имот на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Доколкото ДНИ не се дължи за процесните периоди, то незаконосъобразно с обжалвания АУЗ е определена и ТБО за 2019 г. и 2020 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, община Чепеларе следва да бъде осъдена да заплати на Пампорово 2020 ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 1 820 лв. за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,