Решение № 14241 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2012 г.

Решение № 14241 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по касационна жалба на Зоя Василева Стефанова от гр. Перник, против Решение № 59 от 02.05.2012 г. по адм. дело № 74 по описа за 2012 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на Стефанова срещу Решение № ПОВН - 2/12.01.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него Разпореждане № С-13-999-15-00014035 от 06.12.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Перник. Посочените пороци се свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ръководителят на ТП на НОИ - Перник не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Перник е било Решение № ПОВН - 2/12.01.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него Разпореждане № С-13-999-15-00014035 от 06.12.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Перник, с което е отказано отпускане на обезщетение по болничен лист за общо заболяване с мотив, че има данни при друг работодател за част от месеца, касаещ периода на болничния лист, при който не са отразени дни във временна неработоспособност. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката Стефанова, настоящ касатор е назначена с трудов договор № 011 от 13.09.2011 г. на длъжност външен лектор - математик, на непълно работно време в Спортно училище "Олимпиец" - гр. Перник, като същевременно през процесния период е работила и към Община Перник. Осигурителят, Община Перник представил болнични листове: № 0223302, серия А-2011 за периода от 12.10.2011 г. до 22.10.2011 г. с определен режим "домашен", № 1589228, серия А-2010 за периода от 14.11.2011 г. до 24.11.2011 г. и № 0315164, серия А- 2010 за периода от 24.11.2011 г. до 14.12.2011 г. Направена била проверка и в Спортно училище "Олимпиец" гр. Перник, като с констативен протокол било установено, че на жалбоподателката са зачетени 9 дни осигурителен стаж за месец октомври 2011 г. за взети 28 лекторски часа, 11 дни осигурителен стаж за месец ноември 2011 г. за взети 32 лекторски часа и 9 дни осигурителен стаж за месец декември 2011 г. за взети 27 лекторски часа. Не е било спорно, че Стефанова е имала лекторски часове, зачетени за осигурителен стаж, съвпадащи с датите на болничните листове, както следва на: 13, 14, 17, 18, 20 и 21 октомври 2011, 14, 15, 17, 18, 21, 22 ноември 2011 г. и 01, 02, 05, 06, 08, 09, 12 и 13 декември 2011 г. Именно за тези дни било отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Въз основа на тези фактически установявания и на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО Административен съд Перник е отхвърлил първоинстанционната жалба като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Спорът се свеждал до това, изплаща ли се парично обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи по две трудови правоотношения (със спортно училище "Олимпиец" - гр. Перник и Община Перник в случая) и поради това се осигурява на различни основания, и през определен период от време е бил в болнични само при единия работодател, а при другия е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение, т. е. ако лицето упражнява трудова дейност през периода, за който е представен болничен лист, макар и по едното трудово правоотношение. Разрешението на същия се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, както правилно е установил Административен съд Перник и съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Видно от редакцията на разпоредбата законодателя е предвидил заместваща трудовото възнаграждение облага, при възникване на осигурителен риск временна неработоспособност. В случая недопустимо е едновременното получаване на парично обезщетение и трудово възнаграждение, което нормативно е изложени в чл. 46, ал. 3 от КСО. По направеното възражение, досежно изписване името Зоя Стефанова Велинова в мотивите към Решение № 59/02.05.2012 г. по адм. дело № 74/2012 г. на Административен съд - Перник съдът съобрази, че същото представлява техническа грешка. Това е така, защото видно от обсъжданите доказателства и направените въз основа на тях изводи се установява, че същите се отнасят за жалбоподателката, настоящ касатор Зоя Василева Стефанова. В диспозитива на Решение № 59/02.05.2012 г. е ясно и недвусмислено изразена волята на съда, че коментираното решение именно за Стефанова, а самият диспозитив е логически завършек на мотивната част към оспореното решение. По тези съображения настоящият състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Неоснователно е и следващото възражение, досежно присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ - Перник. От доказателствата по делото се установява, че директорът на ТП на НОИ - Перник е бил надлежно представляван от юрисконсулт (л. 15 от делото). Същата е взела участие в о. с. з., проведено на 03.04.2012 г. и своевременно е изразила претенция за заплащане на възнаграждение. Последното е присъдено на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, като е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая не е налице прекомерност на присъденото възнаграждение, доколкото такива аргументи се съдържат в самото възражение. По арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК прекомерно би било възнаграждението, в случай че е присъдено по-голямо такова от трикратни минимален размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,