Решение № 3908 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2017 г.

Решение № 3908 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 08.08.2017 г. по адм. д. № 571/2016 г. В. административен съд е отхвърлил жалбата на Е. С. П. срещу заповед № ДК-02-СИР-04/15.01.2016 на началника на РДНСК Североизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Е. С. П.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба началника на РДНСК Североизточен район и Д. С. Д. я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд В. заповед на началника на РДНСК Североизточен район е наредено на жалбоподателя П. да премахне незаконен строеж: масивна каменна каменна ограда с дължина 18 метра, с дебелина 40 - 50см., височина 2,20 метра над прилежащия терен, изпълнена в имот с идентификатор 10135.5426.2378 по кадастралната карта на кв. "Г.", В.. В. административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. В административното производство не са допуснати съществени нарушения. Строежът е изпълнен от Е. П. без разрешение за строеж през 2003 г. С оглед на времето на изграждане строежът не е търпим по правилата на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е законосъобразно. Съгласно § 126 ПЗР ЗИДЗУТ започнатите до влизане в сила на този закон административни производства се довършват по досегашния ред. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт от органите на ДНСК на 03.09.2012 г., който е връчен на жалбоподателя П.. Разпоредбата на § 126 е в сила от 26.11.2012 г . и е приложима в административното производство, започнато на 03.09.2012 г. Процесната заповед е издадена от компетентен орган - началника на РДНСК Североизточен район. Процесният строеж - ограда е незаконен, тъй като е изграден от жалбоподателя П. без разрешение за строеж. П. е извършител на строежа. Оградата е изградена през 2003 г. Представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано В. административен съд е приел, че в административното производство не са допуснати нарушения. Изпълнена е процедурата по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съставен е констативен акт, който е връчен на жалбоподателя. В специалния Закон за устройство на територията няма срок за издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж след съставянето на констативния акт. Като специален, ЗУТ е приложим вместо общия Административнопроцесуален кодекс. Законосъобразно и обосновано В. административен съд е приел, че строежът не е търпим. С оглед времето на извършването му - 2003 г. не попада в хипотезите нито на § 16 ПР ЗУТ, нито в § 127 ПЗР ЗУТ. Освен това строежът е изпълнен имот, за който няма одобрен устройствен план. Обосновани са изводите на съда относно ирелевантността на обстоятелство кой е собственик на терена, върху който е изградена оградата. Спорът между жалбоподателя и ответниците по касационната жалба - физически лица следва да бъде решен по общия исков ред. Безпорно е установено, че извършител на строежа е жалбоподателя П. и в това качество той е адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че към момента на издаването на заповедта и сега не е издаден акт за узаконяването на строежа. Предприетите действия от страна на жалбоподателя за одобряване на ПУП за имота също нямат отношение към законосъобразността на оспорената заповед. Решението на В. административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд