Решение № 2061 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 305/2017 г.

Решение № 2061 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 305/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П., при ЦУ на НАП срещу решение № 2099 от 09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2254 по описа за 2016 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001615009168-091-001/27.05.2016 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 551/15.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения. В касационната жалба се поддържат твърдения за противоречие на решението с материалния и процесуалния закон. Подробно се излагат мотиви за валидността на ревизионния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "******" ЕООД, редовно призован за насроченото съдебно заседание не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Постановеният съдебен акт е неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменен, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА, с който са установени данъчни задължения на "******" ЕООД за данъчни периоди от 01.03.2015 г. до 31.07.2015 г., като е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 58 297,00 лв. и е начислена лихва в размер на 5 470.29 лв. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е приел, че същият е издаден при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият издател на акта - Началник сектор "Ревизии", не е сред органите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и не е компетентен по степен да издава РА. Съдът се е позовал на постановени решения от Върховния административен съд в този смисъл, както и на Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г., постановено по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на ВАС, като е обосновал изводите си и с приложимите законови разпоредби. Решението е неправилно. Мотивите в решението на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Посоченото тълкувателно дело е било инициирано за образуване с въпросът: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 01.01.2017 г.). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това постановеното първоинстанционно решение, което противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., подлежи на отмяна. Предвид изложеното, доводите на касатора, че процесният РА не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, са основателни. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските сторени в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,