Решение № 12484 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2016 г.

Решение № 12484 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, против Решение № 1753 от 9.08.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 832 по описа за 2016 г., с което по жалба на Т. Й. Б. от гр. С., ул. "С." №..., ет. ..., ап. ..., в качеството й на представляващ дружеството "Призма 2006"ЕООД гр. С., е отменен Ревизионен акт № Р-03-001915002465-091-001/30.11.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 11/29.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г. - 47 106,14 лв. главница и съответни лихви; м. 02.2010 г. в размер на 31 286,62 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, предл. 2 ДОПК; необосновано съдът приел, че не е доказана причинната връзка, част от посочения фактически състав, между укритите, според приходните органи, факти на продажби на територията на страната и невъзможността на дружеството да изпълни задълженията си, установено с РА от 2013 г.; без основание съдът приел, че ревизираното физическо лице не е укрило никакви факти, само защото е подало справки-декларации по ЗДДС от името на дружеството. Отговорността по чл. 19 ДОПК е особен вид солидарна отговорност, но за реализирането й в случая, не е необходимо приходните органи да са доказали, че вместо непризнатите вътреобщностни доставки /ВОД/ основание за определените данъчни задължения на дружеството/ дружеството се е разпоредило с предмета на доставките на територията на страната, а не е обоснован изводът, че РЛ е декларирало ВОД поради незнание или небрежност. Неправилно е оценено и доказателственото значение на представения Протокол за липси от 3.05.2012 г. /л. 143/, съгласно който няма налична стока в дружеството, вместо осчетоводената на стойност 89 309,17 лв., което не е обяснено от ревизираното лице и доказва обсъжданата причинна връзка между поведението на представляващата дружеството и невъзможността за събиране на задълженията му. В административната преписка били налични описи на налични стоки /стр. 274, 240-262/, извършени от ревизираното лице, които съдът игнорирал и нямало обяснение какво се е случило с тях, а от друга страна, по време на ревизията от баланса на дружеството са отписани всички активи, които биха могли да послужат за обезпечение на задълженията на дружеството. Събраните доказателства обосновавали извод, че ревизираното физическо лице се е разпоредило със стоките, представени като предмет на липси и изплатило на себе си наличните пари от касата на дружеството, с което умишлено е осъществен съставът на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба Т. Й. Б., чрез адв. Й. Костов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отмени установените данъчни задължения по ЗДДС в посочения по-горе размер за данъчни периоди в ревизираните години, първоинстанционният съд е анализирал конкретно за случая и двете хипотези на особената отговорност по чл. 19 ДОПК за чужди задължения и е приел, че фактическият състав на ал. 1 на разпоредбата не е доказан, защото декларирането на ВОД, които с РА е установено, че не са доказани не е равносилно на укриване на факти и обстоятелства по смисъла на законовия текст. С РА, с който са установени задълженията на дружеството "Призма 2006" ЕООД не е установено разпореждането със стоките, предмет на декларираните ВОД, на територията на страната. Съдът е намерил за доказани всички елементи от фактическия състав на ал. 2 на чл. 19 ДОПК, но е приел, че моментът на възникване на данъчните задължения по чл. 19 не попада в ревизирания период, защото едва с протокола за липси от 3.05.2012 г., съставен от ревизираното физическо лице, е осъществен съставът на процесната отговорност. Решението е правилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл. 19 ДОПК е савмостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно, установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди, които следва да са в обхвата на ревизията. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, в приложимата му редакция с ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., когато чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. Обосновано административният съд е приел, че декларирането от страна на управителката на недоказани в ревизионното производство на дружеството "Призма 2006" ЕООД вътреобщностни доставки /ВОД/ не е равносилно на "укриване на факти и обстоятелства" по смисъла на законовия текст. Действително, това деклариране е възможно да е извършено без умисъл и намерение за укриване на истинските обстоятелства на процесните доставки. В тежест на органите по приходите е доказването на наличието на умисъл в действията на третото лице при декларирането на недоказани ВОД, още повече, че наистина никакво доказателство не е събрано за причинната връзка между декларирането и невъзможността за събиране на установените с РА публични вземания. Съгласно ал. 2 на чл. 19 ДОПК, управител или чл. на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Първоинстанционният съд, обосновано на събраните в административната преписка доказателства, е приел, че са налице предпоставките от хипотезата на нормата, защото не е спорно, че ревизираното лице е управител на задължено лице; отчуждила е безвъзмездно имущество на дружеството, в качеството си на материално-отговорно лице, което е допуснало липси в посочения по-горе размер, удостоверени с изготвения от самата нея протокол от 3.05.2012 г.; дружеството не е платило установените с РА данъчни задължения и това е станало в причинна връзка с лишаването му от стоки и активи. В съответствие с материалния закон, съдът е приел, че въпреки качеството си на съд по същество, не може да промени данъчните периоди, за които са установени задълженията, като при несъответствие на установените факти относно датата на възникване на данъчното задължение с ревизираните периоди и периодите, за които с ревизионния акт са установени задължения, ревизионният акт следва да бъде отменен. Фактическият състав на отговорността на дружеството за задълженията по ЗДДС и този на отговорността на управителя по чл. 19 от ДОПК е различен, различни са и датите на възникването им. Макар задълженията на дружеството за ДДС, установени с РА, да са в данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 02.2010 г., фактическият състав на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК възниква с реализиране на предпоставките по тази разпоредба. Безвъзмездното разпореждане с материални ценности на дружеството е станало със съставяне на протокола за признаване на липси през м. май 2012, когато в хода на ревизионното производство от имуществото на дружеството са отписани тези ценности, в резултат на което установените по-късно с ревизионния акт задължения не са били платени до образуване на ревизионното производство срещу РЛ. Моментът на възникване на отговорността на управителката е моментът на разпореждането с имуществото, а не моментът на възникване на несъбраните задължения за ДДС на дружеството. Правилното определяне на момента на възникване на отговорността е от значение както за определяне на началния момент на изчисляване на лихвите върху установените задължения, така и за давностните срокове, както правилно е приел административния съд. Относно тези решаващи мотиви на първоинстанционния съд няма никакви конкретни оплаквания в касационната жалба. Процесният пред АС РА, относно установените с него задължения за лихви, е незаконосъобразен и на друго основание, посочено от представителя на Върховната административна прокуратура, защото задължение за лихви е извън обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК, в какъвто смисъл е решение № 15873/12 по адм. дело № 4426/12 г. на ВАС, първо отделение и непротиворечивата съдебна практика на ВАС. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение