Решение № 2969 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2019 г.

Решение № 2969 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ареа" ЕООД – гр. Варна чрез юриск. Х. Христова срещу решение № 1250/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1051/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 119-ФК/01.04.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – ресторант "Хепи" – гр. Варна и забрана за достъп до него за срок от 10 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е направил разлика между неиздаване на фискален бон – нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и издаването на такъв, но със закъснение – чл. 25, ал. 3 от същата наредба. Касационният жалбоподател се оплаква, че вписването като основание за издаване на заповедта на нарушение, което не е извършено, е нарушило съществено и непоправимо правото му на защита срещу заповедта, тъй като дружеството не е могло да разбере какво точно нарушение му се вменява, срещу което трябва да се защитава. Според касатора съдът е допуснал и нарушение при прилагането на материалния закон, тъй като процесната заповед е издадена на основание, което не съществува. Касаторът сочи, че постановеното решение на съда е неправилно и поради необоснованост в изводите на съда относно съответствието на заповедта с целта на закона, тъй като към момента на издаването й не е било налице нито едно от основанието по чл. 22 ЗАНН за налагането на принудителната мярка. В касационната жалба се твърди, че в заповедта няма мотиви относно продължителността на срока и това е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за нейната отмяна. Сочи се, че при липса на конкретни фактически доводи, обосноваващи продължителността на срока на мярката, същата излиза извън присъщите й цели и се превръща в своебразен вид наказание и административен произвол. Иска се отмяна на обжалваното решение по съображенията, подробно изложени в касационната жалба, както и отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представител пред Върховния административен съд. Ответникът по касационната жалба издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представител, а в депозирани по делото писмени бележки, я оспорва с искане за нейната неоснователност, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ареа" ЕООД срещу заповед № 119-ФК/01.04.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – ресторант "Хепи" – гр. Варна и забрана за достъп до него за срок от 10 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена на 01.04.2019 г. след установено извършено нарушение – неиздаден фискален касов бон съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Съдът е изложил мотиви, че неспазването на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения, в оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на фискален бон. Прието е, че е доказано, че жалбоподателят на 31.03.2019 г. е извършил нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка съдът категорично е приел, че е осъществен състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В обжалваното решение е прието, че са налице мотиви в процесната заповед относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено, че 10-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава с поведението на лицето, насочено срещу установената дисциплина, показва организация в търговския обект, която има за цел неспазване на данъчното законодателство. Подробни мотиви са изложени от съда, че налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно нарушение, респ. налагането на наказателно постановление. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство или касова бележка от кочан. Задължението за издаване на посочените документи е нормативно установено, а неизпълнението му представлява нарушаване фискалната политика на държавата, с което задълженото лице не отчита приходи от извършените от него продажби и представлява отклонение от данъчно облагане. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган при извършена проверка в търговския обект е извършил контролна покупка на стойност 53, 62 лв., за която не му е издаден фискален бон. Спорът по делото се свежда до това дали при контролната покупка от приходен орган е издаден касов бон или е издаден, но в по-късен момент. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 75/2019 г. пояснява ал. 1 на същата разпоредба, че фискалната касова бележка се издава към момента на плащането. В процесния случай при извършването на проверката от приходния орган, респ. контролната покупка, е заплатена сумата от 53, 62 лв., но към момента на плащането не е издаден фискален бон, което е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. В тази връзка не може да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че не е извършил посоченото в заповедта за ПАМ нарушение. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че налагането на принудителна административна мярка задължително е обвързано с наличието на административнонаказателно производство, в хода на което има наложено административно наказание. Законосъобразни са изводите на съда, че не е налице такава обвръзка между административнонаказателното производство и производството по налагане на принудителна административна мярка. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Като е приел за неоснователно това възражение, съдът не е допуснал нарушение на закона. Издаването при контролната покупка на информационен бон не е равнозначно на фискален касов бон предвид установеното по делото, че този информационен бон не съдържа задължителните реквизити на фискален бон. Нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. правилно решаващият съд е приел за установено при проверката от приходните органи на търговския обект на 31.03.2019 г. Не са подкрепени с относими доказателства твърденията на касационния жалбоподател, че фискален касов бон е издаден със закъснение. Представянето в първоинстанционното съдебно производство на фискален бон № 00527210014/31.03.2019 г. не санира установеното нарушение при проверката от 31.03.2019 г. предвид времевото несъответствие на извършената проверка и допълнително представения фискален касов бон в съдебното производство. В този смисъл правилно съдът е приел, че фискалният касов бон е издаден след проверката предвид установеното от приходните органи, че часовниците на четирите фискални устройства в обекта се разминават с 1 час от астрономическото време. Правилно съдът е установил, че в заповедта за ПАМ е допусната техническа грешка, като в началото й е записано, че проверката е извършена на 07.03.2019 г., вместо на 31.03.2019 г., като на стр. 2 от заповедта коректно е изписана правилната дата на проверката – 31.03.2019 г. и тази грешка не се отразява на законосъобразността на издадения административен акт. Неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът е приел, че в оспорената заповед за ПАМ се съдържат мотиви относно продължителността на срока. Запечатването на обекта и забраната за достъп до него приходните органи са определили за срок от 10 дни, а максималният срок по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е 30 дни. Изрично в заповедта приходният орган е посочил защо приема посочения срок и то е свързано с принципа на съразмерност и с целената защита на обществения интерес. Следва да се съобрази, че определянето на този срок е в оперативната самостоятелност на приходния орган и предвид, че в процесния случай той е определен на 10 дни, което е доста под максимално определения законов срок, следва да се приеме, че правилно съдът обосновал, че оспорената заповед съдържа мотиви относно продължителността на срока на мярката. С оглед гореизложеното правилно съдът е установил, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, което е наложило издаването на заповедта за ПАМ, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение