Решение № 10003 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2011 г.
ВАСПетчленен състав05.07.2011 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3700 от 15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3304/2010 г. от ВАС, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10003 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Димитров, в качеството му на Изпълнителен директор на "Топлоснабдяване" АД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, срещу Решение № 3700 от 15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3304/2010 г. от ВАС, пето отделение. В жалбата са мотивирани отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Министърът на икономиката, енергетиката и туризма не взема становище.
Заинтересованата страна - "Техем сървисис" ЕООД гр. София, чрез пълномощника си адв. Христов застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Топлоснабдяване" АД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, против Заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма № РД-16-1068 от 15.12.2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че търговското дружество-жалбоподател не е производител на индивидуални разпределители на топлинна енергия. То обаче е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи услугата "Дялово разпределение на топлинна енергия" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), с уреди "Siemens" и "Techem". Имало е сключен Договор за лицензия на търговска марка с "Техем Сървисис" ЕООД, гр. София преди 15.02.2008 г.
От доказателствата по делото е установено още, че поради неизпълнение на поети договорни задължения от страна на "Топлоснабдяване" АД, подробно описани в нотариална покана за едностранно разваляне на договора, връчена на неизправната страна на 23.10.2009 г., "Техем Сървисис" ЕООД е поискало от МИЕТ да отпише от Регистъра по чл. 139а от Закона за енергетиката "Топлоснабдяване" АД за работа с уредите с марка "Techem".
Комисията, назначена от министъра за вписване в публичния регистър на лицата, извършващи услугата "Дялово разпределение", съгл. чл. 139а, ал. 6 от ЗЕ, е разгледала писмото на "Техем Сървисис" ЕООД и е взела решение да предложи на министъра да впише посоченото ново обстоятелство в регистъра - отписване на "Топлоснабдяване" АД от регистъра относно работа с уредите "Techem". Предложението е оформено в Доклад изх. № Е-93-00-1477/14.12.2009 г., а въз основа на доклада е издадена и обжалваната заповед на административния орган.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че "Топлоснабдяване" АД не притежава качеството на "производител на индивидуални разпределители на топлинна енергия", нито необходимото, според чл. 139а, ал. 2, т. 2 от ЗЕ, качество на "надлежно упълномощен представител на производителя". Обстоятелството, че е загубил качеството на упълномощен представител на производител е дало основание на министъра да издаде заповед и въз основа на тази заповед да се впишат промените в публичния регистър на МИЕТ. Оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон.
Решението е правилно. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.
В касационната си жалба касаторът повтаря доводи, които са били изтъкнати пред първоинстанционния съд и са обсъдени от него в мотивите му.
- Касаторът твърди, че не му е връчван екземпляр от "процесната заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма", поради което не е бил уведомен за "започналото административно производство" - нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК. Възражението е обсъдено от първоинстанционния съд и е прието за неоснователно, тъй като уведомяването за началото на производството действително съставлява нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, но това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят има процесуалната възможност да защити правата си в производството пред съда, както и да представи всички необходими доказателства, сочещи на неправилност на обжалвания от него административен акт. Посочено е още, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато извършването (или неизвършването) на дадено действие не може да бъде повторено и то има последици, които са непреодолими.
В доктрината е прието, че уведомяването на заинтересованите граждани и организации за откритото административно производство е предназначено от една страна да им даде възможност своевременно да защитят интересите си, а от друга - да създаде предпоставки за попълване на преписката с най-пълна информация за фактите и обстоятелствата от значение за изясняване на случая. Преценката обаче дали неизпълнението на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на крайния акт трябва да е конкретна с оглед конкретната фактология.
За настоящия случай съдът правилно е приел, че неизпълнението на задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК не води до опорочаване на акта до степен той да бъде отменен на това основание. Това е така, тъй като "Топлоснабдяване" АД е било уведомено с нотариална покана за намерението на "Техем Сървисис" ЕООД да прекрати едностранно договорните им отношения, произтичащи от Договор за лицензия на търговска марка, поради виновно неизпълнение на задължения. Изрично в тази покана е вписано, че: "... В този случай следва да преустановите незабавно извършването на дейността по отчитане, обслужване и извършване на топлинно счетоводство с уреди марка "Techem". Следователно, "Топлоснабдяване" е научило за намеренията на съконтрахента си да прекрати договорните им задължения с произтичащите от това последици, които в случая са заличаване от публичния регистър. От друга страна - търговското дружество дори и с участието си в административното производство не би било в състояние да приведе информация за факти и обстоятелства, различни от обсъдените от административния орган. Такива факти не се сочат и в настоящото производство, напр. коректно изпълнение на договорните задължения по цитирания по делото Договор за лицензия на търговска марка.
След като това е така, то изводите на първоинстанционния съд за обосновани и законосъобразни.
- Неоснователни са и доводите, че оспорвания административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Първоинстанционният състав е приел, че оспорваната заповед се основава на " ... доклад на Комисията по чл. 139а, ал. 6 от ЗЕ, назначена със Заповед № № ... на министъра ...". Приел е, че по този начин, позовавайки се на доклада, министърът е приобщил съдържанието му към съдържанието на обжалвания акт, от една страна. От друга - в него коректно са изложени " ... релевантните фактически обстоятелства относно постъпването в МИЕТ на Писмо вх. № 26-Т-266/20.11.2009 г. от "Техем Сървисис" ЕООД и предшестващото разваляне на договора между него и жалбоподателя. Посочено е и правното основание за вписване на предложената от Комисията промяна в регистъра - чл. 139а, ал. 2, т. 2 от ЗЕ. Посочените обстоятелства изясняват изцяло "мотива на министъра както за започване на адм. производство, така и за издаването на ЗАПОВЕД № РД-16-1068/15.12.2009 г.".
След като мотивите съществуват в преписката като мотиви на помощния орган, каквато безспорно е назначената от Министъра Комисия, и след като административният акт е в съответствие с тези мотиви, това е достатъчно, за да е налице връзка между тях, тъй като административният орган е приел тези мотиви за свои.
Ето защо в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила (тъй като неспазването на изискуемата от закона форма е процесуално нарушение), както твърди касатора.
- Неоснователно е и възражението по т. 3 на касационната жалба - че съдът не е съобразил нарушение на нормата на чл. 139а, ал. 11 от ЗЕ от страна на административния орган. Такова нарушение не е налице. Поради оттегляне на пълномощното от страна на "Техем Сървисис", "Топлоснабдяване" АД гр. Шумен е загубило качеството си на "надлежно упълномощен представител на производителя" за уреди марка "Techem", което от своя страна представлява именно промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 139а, ал. 2, т. 2, изр. Второ от ЗЕ, както правилно е приел решаващия съд.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав