Решение № 4236 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. С. Б. срещу Решение 8828 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 1859/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу т. 2 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-3664 от 07.08.2024 г. временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил [номер] за срок от една година , издадена от главен инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) Пловдив към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че касаторът не е осъществявал таксиметров превоз на пътници срещу заплащане. На следващо място сочи, че мярката се явява непропорционална на преследваната от закона цел, тъй като към 15.07.2024 г. са били подадени необходимите документи в община Пловдив за издаване на разрешение за таксиметров превоз, но още не били готови. На последно място са изложени съображения за нарушение на принципа на чл. 6, ал. 2 АПК при определяне продължителността на мярката. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което актът да бъде отменен. Претендират се разноски по списък. Ответникът главен инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация Пловдив към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед за прилагане на ПАМ РД-14-3664 от 07.08.2024 г. временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил [номер] за срок от една година , издадена от главен инспектор в ООАА Пловдив към ИААА. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 15.07.2024 г. около 22:00 часа в град Пловдив, [улица]I при извършване на проверка от младши инспектор на длъжност младши автоконтрольор към Сектор Пътна полиция гр. Пловдив е установено, че А. Б. управлява лек таксиметров автомобил Фолксваген Джета с рег. [рег. номер], собственост на С. Г. Б. и като водач извършва таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил, без да притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз, валидно на територията на съответната община. Съдът е приел за установени фактите, релевантни за приложението на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. б ЗАвтП изисква от фактическа страна водач на лек таксиметров автомобил да извършва таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, Таксиметрови превози са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. За да приложи процесната административна мярка, в тежест на административния орган е да докаже, че е извършен таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително изслушаните по делото свидетелски показания безспорно се установява описаното в административния акт фактическо основание. Действително към момента на проверката автомобилът е бил в престой, но престоят е бил на място, което обичайно се използва от таксиметровите водачи за вземане на пътници, като зад процесния автомобил е бил спрян още един таксиметров автомобил. Обстоятелството, че са били подадени документи за издаване на необходимото разрешение, е ирелевантно, доколкото такова не е налично към момента на констатиране на извършеното нарушение. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. б ЗАвтП. Срокът на мярката от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на нейния размер. По горните съображения постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,