Решение № 16774 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2013 г.

Решение № 16774 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия, гр. София против решение № 65/1.07.2013 г. по адм. дело № 114/2013 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 10 и ал. 11 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 161, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. (НДР - 2012) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е заповед № РД-09-204 от 8.05.2013 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която същият е отказал да сключи с "МБАЛ - Сливен" към ВМА - София допълнително споразумение в частта за КП № 101, КП № 129, КП № 130, КП № 291 и КП № 292 към договор за оказване на болнична помощ № 200356/17.02.2012 г. По делото е установено, че лечебното заведение е разполагало по посочените клинични пътеки с четирима специалисти по "Анестезиология и интензивно лечение" като трима от тях са били на основен трудов договор, а четвъртият на допълнителен такъв. С решение № 65/01.07.2013 г. по адм. дело № 114/2013 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед, приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Отчитайки, че ЗЗО определя вида на трудовия договор, на който трябва да бъдат назначени медицинските специалисти, а медицинския стандарт минималния брой, с които следва да разполага лечебното заведение, административният съд е приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 59, ал. 10 ЗЗО всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал. 1 само за тази дейност за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, за която има специалисти, работещи на основен трудов договор. По клинични пътеки КП № 101, КП № 129, КП № 130, КП № 291 и КП № 292 медицинският стандарт за всяка от тях изисква наличието на четирима лекари със специалност, тъй като отделението по анестезиология и интензивно лечение при лечебното заведение - жалбоподател е от II ниво на компетентност. Наведените от касатора доводи, че законът поставя условие за наличие само на един специалист на основен трудов договор за сключване на договор по съответната клинична пътека са неоснователни. Изискването за основен трудов договор е ясно дефинирано в разпоредбата на чл. 59, ал. 10 ЗЗО и законосъобразно съдът е приел, че в случая не е налице изключението по чл. 59, ал. 12 ЗЗО. По изложените съображения атакуваното решение не страда от пороците по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение