Решение № 2901 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2024 г.

Производството е по чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Сдружение Регионална агенция за предприемачество и иновации Варна, за тълкуване на Решение 379/15.01.2025 г. постановено от Върховния административен съд, по адм. дело 9542/2024 г. Искателят обосновава правния си интерес от исканото тълкуване с твърдението, че решението е неясно от гледна точка на правните си последици и не може да бъде изпълнено, без допълнително изясняване на волята на съда в изложените от него мотиви в контекста на установените по делото факти. Намира, че част от мотивите по отношение правните изводи на съда са неясни и противоречиви, поради което е невъзможно да се изведе действителната воля на съда по поставения пред него правен въпрос. Искателят намира, че доколкото поради обективирания в оспореното от него писмо на ръководителя на Националния орган на Програма Интеррег VІ-С Европа 2021-2027 отказ от верификация на извършените от Сдружението разходи, то същите няма да бъдат включени в окончателния доклад на водещия партньор до финансиращия орган, което изключва изплащането на тези разходи от Съвместния секретариат на Програмата. Сочи, че изводът, че писмото на РНО не е индивидуален административен акт и не представлява окончателния акт по отношение допустимостта на разходите, извършени от Сдружението, то липсата на връчен на партньора такъв окончателен акт, налага изясняване кой точно е органът, който следва да се произнесе по допустимостта на извършените разходи. Отправя до съда конкретни въпроси, отговорите на които, според искателя, следва да са в посока, че оспореното от Сдружението писмо на РНО представлява краен акт прекратяване на процедурата по верификация за извършените от него разходи, с което се засягат негови законни права и поради това подлежи на съдебен контрол. Искателят се представлява от адв. К. Дойчинов, Адвокатска колегия Перник. Ответникът по искането ръководителят на Националния орган на Програма Интеррег VІ-С Европа2021-2027, не взема отношение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира искането за тълкуване на решението за допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Със съдебното решение, чието тълкуване се иска, е обезсилено Решение 7346/15.07.2024 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело 710/2024 г., а производството по делото е прекратено и Сдружение Регионална агенция за предприемачество и иновации Варна е осъдено за разноски. С обезсиленото решение по жалба на Сдружението е отменено писмо изх. 99-00-2-184/12.03.2024 г. на РНО на Програма Интеррег VІ-С Европа 2021-2027 по проект рег. 01С0278 SirNERGY Social Innovation in Renewable Energies, с което са определени като недопустими за възстановяване от бюджета на Програмата извършени от него разходи в размер на 8 607,59 евро, декларирани за отчетен период 01.03.2023 г. 31.08.2023 г. За да постанови този резултат, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че оспореното пред Административен съд Варна писмо на РНО няма белезите на индивидуален административен акт, с който се взема окончателно решение по допустимостта на разходите за процесния отчетен период като условие за извършване на плащане към бенефициера, в лицето на водещия партньор по проекта, още по-малко по отношение на партньора Сдружение Регионална агенция за предприемачество и иновации Варна, доколкото в същото е обективирано становището на РНО, изразено във връзка с предвидената в Наръчника на Програма Интеррег Европа 2021-2027 процедура по докладване напредъка на одобрения проект, включително във финансово отношение, поради което издаденият сертификат за контролна проверка и изразеното в негова връзка становище от органа, представляват част от предвиденото производство по одобряване напредъка и извършване на плащания към водещия бенефициер. В съдебния акт подробно са изложени мотивите на касационната инстанция защо се приема, че оспореното от Сдружението писмо не е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция, поради което и проведеното производство пред Административен съд Варна е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. Предмет на производството по чл. 251, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК могат да бъдат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в диспозитива на съдебния акт. На тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В настоящия случай не е налице твърдяната от искателя неяснота на съдебния акт. Изложените от съда мотиви са ясни, последователни и съобразени както с фактите по делото, така и с приложимата нормативна уредба, като подкрепят формирания от него извод, обективиран в диспозитива на съдебния акт, а именно, че липсата на годен предмет на съдебна проверка прави недопустимо постановеното от първоинстанционния съд решение, поради което същото подлежи на обезсилване. Само диспозитивът на съдебния акт подлежи на тълкуване. Само той притежава сила на пресъдено нещо, установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен. С изложените в искането доводи и с отправените към съда въпроси, искателят в действителност се стреми към изменение на мотивите на съдебния акт и формирането на различен правен извод, който да отговаря на постановения от първоинстанционния съд резултат от оспорването на писмото на РНО или най-малкото изясняване на правните възможности на Сдружението като партньор по проекта по отношение възстановяването на извършените от него разходи. Това обаче не е възможно по пътя на тълкуване на постановеното от касационната инстанция решение. В пределите на извършваната проверка на обжалваното пред нея първоинстанционно решение, касационната инстанция служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон (чл.218, ал.2 АПК). Последното е обусловено от установяването, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Както изрично е посочено в мотивите на решението, чието тълкуване се иска, когато установи, че решението е недопустимо, включително поради липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първата инстанция, както е в настоящия случай, Върховният административен съд дължи обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на съдебното производство (по аргумент от чл. 221, ал. 3 АПК). Именно това е посочено в диспозитива на Решение 379/15.01.2025 г. на ВАС, по адм. дело 9542/2024 г. и то е законоустановена последица от установената недопустимост на първоинстанционното решение, за което са изложени ясни и подробни мотиви. Следователно, не е налице неяснота нито относно формираната от съда воля с оглед изложените от него мотиви, нито относно нейното формулиране в диспозитива на решението. С оглед горното, искането на Сдружение Регионална агенция за предприемачество и иновации Варна за тълкуване на Решение 379/15.01.2025 г. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, седмо отделение