Решение № 4009 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2016 г.

Решение № 4009 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на началника на Митнически пункт /МП/ "П. В.", подадено чрез пълномощника юрк. Л. С. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение № 7782 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9263/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение. С него е оставено в сила решение № 1193 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 3703/2013 г. по описа на Административен съд В., в частта, в която е отменено решение № 4444-1573-1 от 26.09.2013 г. на началника на МП "П. В." към ЕАД № 11BG002005H0027058 от 18.07.2011 г., с което е извършена корекция на данните в кл. 22, кл. 36 и кл. 42 досежно валута и обща фактурна стойност, преференции и цена на стоката и по отношение на "Г." ЕООД са установени като дължими взети под отчет разлики за довнасяне на антидъмпингово мито /А30/ в размер на 24 911,90 лева, мито в размер над 1379,88 лева и за ДДС /В00/ в размер над 4218,48 лева. В искането се твърди, че след влизане на решението в сила страната е узнала за решение на Съда на Европейския съюз от 30.06.2016 г. по дело № С-416/2015 г. с предмет преюдициално запитване. Това преюдициално запитване по делото касае вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайската народна република. Съдът приема в решението си, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. Посочва се също, че на 15.11.2016 г. е обнародвано определение на Съда на Европейския съюз от 15.11.2016 г. по дело № С-222/2016 г. с предмет преюдициално запитване касаещо вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайската народна република. С това определение съдът приема, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. По тези съображения искателят намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането - "Г." ЕООД - гр. В., чрез своя процесуален представител адв. В. Д., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането. Моли същото да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Като правно основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК. А като ново обстоятелство се сочат решение на Съда на Европейския съюз от 30.06.2016 г. по дело № С-416/2015 г. и определение на същия съд от 15.11.2016 г. по дело № С-222/2016 г. По тях във връзка с отправено преюдициално запитване е прието, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. Искането за отмяна, по което е образувано настоящето дело, е подадено по пощата на 6.12.2016 г. и е заведено на 7.12.2016 г. под № 18437 по описа на Административен съд В. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид на обстоятелството, че като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК се сочи и определението на Съда на Европейския съюз по дело № С-222/16 г., настоящият петчленен състав приема, че искането е подадено в срок, като такова е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска е решение № 7782 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9263/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение. С него е оставено в сила решение № 1193 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 3703/2013 г. по описа на Административен съд В., в частта, в която е отменено решение № 4444-1573-1 от 26.09.2013 г. на началника на МП "П. В." към ЕАД № 11BG002005H0027058 от 18.07.2011 г., с което е извършена корекция на данните в кл. 22, кл. 36 и кл. 42 досежно валута и обща фактурна стойност, преференции и цена на стоката и по отношение на "Г." ЕООД са установени като дължими взети под отчет разлики за довнасяне на антидъмпингово мито /А30/ в размер на 24 911,90 лева, мито в размер над 1379,88 лева и за ДДС /В00/ в размер над 4218,48 лева. Решението на Върховния административен съд е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК и е окончателно, поради което влиза в сила на датата на постановяването му. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от искателя основания. Отмяната е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение. Следва да се отбележи още, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай искателят претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. В тази разпоредба е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Твърдените от искателя като нови обстоятелства и доказателства решение и определение на Съда на Европейския съюз не могат да бъдат разглеждани като такива. В случая и двата съдебни акта са постановени повече от година от постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Решението или определението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда и като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В закона /АПК и ГПК/ не съществува правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато след постановяването му е издадено решение на Съда на Европейския съюз, в което е дадено друго тълкуване на материална разпоредба, различно от тълкуването, дадено във вече влязлото съдебно решение. В съдебната практика на ВАС по аналогични искания за отмяна са постановени решение № 10615 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 9075/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия; решение № 1906 от 15.02.2017 г. по адм. д. № 14391/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия; решение № 2316 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 14390/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,