Решение № 12489 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3845/2010 г.

Решение № 12489 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3845/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Адонай - Цонева и Димитрова" срещу решение № 1705/16.12.2009 г. по адм. дело № 412/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV състав, с което е отхвърлена жалбата на СД "Адонай - Кирков и съдружие", понастоящем СД "Адонай - Цонева и Димитрова" срещу РА № 2400630/3.07.2006 г. на ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 844/21.08.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, не се представлява, но в представена писмена защита ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение АС - Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че на 5.08.2004 г. между жалбоподателя СД "Адонай - Кирков и съдружие" - продавач и "Генезис инвест" ЕООД - купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с цена 350000 лв. с ДДС. В договора е посочено, че продавачът следва да получи авансово в брой конкретно определени суми на датите 05, 10, 13, 18.08.2004 г. От страна на СД "Адонай - Кирков и съдружие" са издадени и представени по делото четири броя приходни касови ордери (ПКО) от същите тези дати, както и 2 бр. фискални касови бележки № 1 от 12.01.2005 г. за изплатена сума за покупка на земя на земя - 200410 лв. и ДДС - 0 лв. и фискална касова бележка № 2 от 12.01.2005 г. за продажбата на сграда с данъчна основа - 119658,33 лв. и ДДС от 23931,67 лв. Въз основа на предварителния договор, приходният орган е приел, че на датите на извършените авансови плащания са възникнали данъчни събития и получателят на сумите е следвало да издаде данъчни фактури за тях. Такива фактури не са издадени, но на 12.01.2005 г. са издадени две фактури - фактура № 2256/12.01.2005 г. с данъчна основа 119658,33 лв. и ДДС 23931,67 лв. и фактура № 2255/12.01.2005 г. с данъчна основа 200410 лв. и ДДС - 0 лв., с предмет на стопанската операция - "авансово плащане по предварителен договор...". Тези фактури са били включени в справката декларация и дневника за продажбите на жалбоподателя за м. 01.2005 г. и са участвали при определяне на резултата за периода - ДДС за внасяне - 23280,61 лв. На 14.07.2005 г. е внесена сумата от 59,69 лв., като за невнесената разлика до дължимите 23220, 92 лв. са определени съответните лихви за забава. На 13.09.2005 г. от дружеството е подадена коригираща справка декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване 23949,63 лв. Приходните органи обаче са приели, че не са налице основания за анулиране на фактурите, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 93, ал. 6 ЗДДС - констатирано е, че оригиналите на двете фактури не се съхраняват при издателя им - СД "Адонай - Кирков и съдружие", а са представени от "Генезис инвест" ЕООД, в чието счетоводство те са отразени. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че цената на земята и на сградата са неопределяеми. Съдът е приел, че действително в предварителния договор не е уговорена поотделно цената на земята и сградата, но това не е необходимо за целите на търговските взаимоотношения между страните - същите коректно са се уговорили, че посочената цена е с включен ДДС. Уговорката за цената на земята и сградата, съдът е приел за постигната посредством издадените от самия жалбоподател и фактури и фискални касови бележки от 12.01.2005 г. Според съда, за приходния орган не е имало съмнение, че сумата, посочена в двете фактури и фискалните касови бележки от кочан, е цената определена между страните. Относно твърдяната от жалбоподателя липса на авансови плащания, съдът е приел, че не е оспорено съдържанието на представените ПКО и фискални касови бележки от кочан, като частни свидетелстващи документи, издадени от самото дружество - жалбоподател и сочещи неизгодни за него факти. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице относно липсата на средства у купувача да закупи процесния имот, като непълно, както и поради това, че тези обстоятелства са ирелевантни за правния спор и касаят спора за собствеността на имота и по-конкретно претенцията на лицето по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдът е приел още, че видно от заключението на вещото лице, както и от доказателствата към административната преписка, при купувача е налице осчетоводяване на сумата от 344000 лв. по дебита на сметка 402 (доставчици по аванси), като във връзка с разплащането касата е била захранена от сметка 107 (сметка на собственика). Към м. 01.2005 г. осчетоводяване е извършено при продавача СД "Адонай - Кирков и съдружие" - по кредита на сметка 412 (клиенти по аванси). Постановеното решение е правилно. Съдът при спазване на съдопроизводствените правила е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на която е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението в касационната жалба за липса на действително данъчно събитие по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), като основание за начисляване на ДДС. Неоснователно се твърди в жалбата, че не са били извършвани реални плащания на авансовите вноски, поради обстоятелството (установено от експертизата, некредитирана от съда), че купувачът не е разполагал със собствени парични средства в размера на твърдяните авансови плащания. По делото е документално обосновано и доказано обстоятелството на сключен между касатора (продавач) и "Генезис инвест" ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който е посочено, че продавачът следва да получи авансово в брой конкретно определени суми на датите 05, 10, 13, 18.08.2004 г. От страна на СД "Адонай - Кирков и съдружие" са издадени и представени по делото четири броя приходни касови ордери (ПКО) от същите тези дати за сумата от общо 344000 лв., както и 2 бр. фискални касови бележки № 1 от 12.01.2005 г. за изплатена сума за покупка на земя на земя - 200410 лв. и ДДС - 0 лв. и фискална касова бележка № 2 от 12.01.2005 г. за продажбата на сграда с данъчна основа - 119658,33 лв. и ДДС от 23931,67 лв. Издадени са и фактура № 2256/12.01.2005 г. с данъчна основа 119658,33 лв. и ДДС 23931,67 лв. и фактура № 2255/12.01.2005 г. с данъчна основа 200410 лв. и ДДС - 0 лв., с предмет на стопанската операция - "авансово плащане по предварителен договор...". От касатора е подадена справка-декларация на 14.02.2005 г. с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 23280,61 лв., която сума не е била внесена, а през м. 09.2005 г. дружеството е подало коригираща справка - декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 23949,63 лв. без да са налице основанията за анулиране на фактурите, предвидени в чл. 93, ал. 6 ЗДДС (отм.). Следователно административният съд правилно е приел, че на основание чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.), към датата на плащането е настъпило данъчно събитие, за което е следвало да се издадат и да се начисли дължимия ДДС. Правилно е и приетото от АС - Пловдив, че за целите на данъчното производство ирелевантни са вътрешните отношения между участниците в събирателното дружество, защото наличните по делото приходни касови ордери, фискални касови бележки от кочан и фактури са съставени от името на дружеството и подписани от негов законен представител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК