Решение № 3050 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10510/2008 г.

Решение № 3050 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10510/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "КРАШ 2000" ООД със седалище и адрес на управление в от гр. София, срещу решение № I-75/17.06.2008 г., по адм. д. № 1272/2006 г. на Бургаският окръжен съд, административен състав, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата на дружеството срещу Заповед № 85/14.11.2006 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "КРАШ 2000" ООД срещу Заповед № 85/14.11.2006 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № 19/31.01.2006 г. на главния архитект на община гр. Царево за обект: Вилно селище "Златна перла - 2", подобект "Вилна сграда В 1", с РЗП 297.14 кв. м., находяща се в поземлен имот II-2014, местността "Дълбоки дол", землище с. Варвара. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила, че заповедта е издадена в сроковете и по реда на служебната проверка по чл. 156, ал. 1 ЗУТ при ненадлежно изпълнена процедура по чл. 149, ал. 5 ЗУТ, както и че е издадена в съгласие с материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно като краен резултат по изложените в него правни съображения, както и поради следните допълнителни мотиви: Констатираните в производството пред РДНСК нарушения при издаване на процесното разрешение за строеж не са оборени в съдебната фаза на производството, като основното от тях - липсата на проведена процедура и изготвена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е безспорно установено и сочи на нищожност на разрешението за строеж. Безспорно е обстоятелството, че с влязло в сила решение № 10730/01.11.2006 г., по адм. д. № 7570/2006 г. по описа на петчленен състав на ВАС е отхвърлена жалбата на "Краш 2000" ООД срещу заповед № РД-12/16.02.2006 г. на директора на Районната инспекция по околната среда и водите за налагане на принудителна административна мярка "Спиране започналата реализация на инвестиционно предложение за строителство на ваканционно селище "Златна перла" в имоти 002013 и 002014, м. "Дълбоки дол", землище на с. Варвара, община Царево, на територията на ПП "Странджа", до произнасяне с решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Съдебното решение има обвързваща задължителна сила за страните, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, поради което приложимостта на специалните изисквания по ЗЗТ и ЗООС е безспорна. Както правилно е приел административният съд, в случая се касае за инвестиционно предложение по т. 37, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 92 от ЗООС, за което задължително се изисква изготвянето на ОВОС и тази императивна правна норма не е спазена при издаване на Разрешение № 19/31.01.2006 г. В тази връзка и предвид визираната по-горе обвързваща сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателя, се явява неоснователно възражението за неотносимост на изискването за ОВОС за подобекта, поради ситуирането му в терен с площ под 10 дка. Освен това е безспорно установено от документацията по административната преписка, че подобект "Вилна сграда В 1" представлява част от туристическия комплекс "Вилно селище - Златна перла - 2" и не може да функционира самостоятелно, без предвидените в него сгради и комуникации за общо ползване. Видно от данните по делото земеделските имоти № 002013 и № 002014 в землището на с. Варвара не са вписани като изключени от защитената територия в протокола към постигнатото Споразумение от 17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ за установяване границите на природния парк, поради допуснати грешки при изработване на картата на възстановената собственост, който протокол замества липсата на картен материал и установява местонахождението им в границите на ПП "Странджа". Предвид статута на защитена територия, за процесните поземлени имоти са приложими разпоредбите на ЗЗТ и ЗООС при промяна предназначението им в такива за строителни нужди и при одобряване на ПУП-ПРЗ, като липсата на план за управление на ПП, на което се позовава касаторът, не игнорира изискванията на специалния закон. Следователно отмененото с процесната заповед на РДНСК строително разрешение е издадено при неспазване императивните изисквания на чл. 31, т. 9 във връзка с чл. 5, т. 5 и чл. 32 във връзка с чл. 19 и 22 от ЗЗТ, чл. 92 ЗООС във връзка с чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, което сочи на съществени пороци на разрешението за строеж, водещи до правна нетърпимост на последиците от същото и до неговата нищожност. Предвид това нищожността на Разрешение за строеж № 19/31.01.2006 г. на главния архитект на Община Царево може да бъде разкрита (прогласена) безсрочно от контролната инстанция - РДНСК по аргумент на разпоредбите на чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ. Следователно възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон от административния съд досежно нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, а именно, че Началникът на РДНСК-Бургас е упражнил правата си по реда и в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ, макар и да се явява основателно не променя крайния правен извод за законосъобразност на отменителната Заповед № 85/14.11.2006 г. на началника на РДНСК-Бургас. Обстоятелството, че със заповедта е отменено като незаконосъобразно разрешението за строеж, а не е прогласена нищожността му, не сочи на незаконосъобразност на същата, тъй като ЗУТ правомощията на началника на РДНСК в чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, а именно ". . . да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт", т. е. при констатирана нищожност се следва отмяна на разрешението за строеж в производството по чл. 216, ал. 2 и сл. ЗУТ. Обосновани и съответни за изяснената по делото фактическа обстановка са мотивите на обжалваното решение и досежно допуснати нарушения на изискванията по по чл. 144, ал. 1, т. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и за липса на пряко приложение на Общия устройствен план. Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита на "Краш 2000" ООД в производството по чл. 216, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, тъй като това е особено контролно-отменително административно производство по отношение на точно визираните в чл. 216, ал. 1 от ЗУТ административни актове, което е абсолютна предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. С оглед на това нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима, тъй като не се касае за административно производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на Дял втори, Глава пета, Раздел първи от АПК. Като се има предвид изложеното не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като касационната жалба е неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК