Решение № 10678 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Тодоров против решение 623 от 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 57/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против заповед 3409/24.11.2021 г. на заместник - кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж: сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас допълващо застрояване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.824.27.2 по КККР на гр. Бургас, за който е отреден УПИ VIII-299, кв. 9 по плана на [жк], гр. Бургас. Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразено, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Поддържа и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да излага конкретни съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на заместник- кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът заместниккмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Полихронова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените в този смисъл мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, квалифициран като незаконен съгласно чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2,т.1 ЗУТ, тъй като не съответства на предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ от 1990 г. , а също и по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Същият представлява едноетажна сграда, допълващо застрояване, с площ от 34 кв.м., долепена до северната фасада на едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в южната част на УПИ VIII-299, кв. 9 по плана на [жк], гр. Бургас, собственост на жалбоподателя. Строежът представлява нова сграда, изградена върху съществуващи основи на стара постройка със същите параметри. Сградата е със стоманобетонова конструкция, с ограждащи стени от тухлена зидария, изпълнена от стари използвани тухли, таванска плоча и едноскатен покрив покрит с керемиди. Монтирани са дограма и входна врата, до която се достига по две стъпала и бетонова площадка. Строежът е от шеста категория и е изграден през 2008 г. без разрешение за строеж от жалбоподателя Тодоров. При тези факти, установени от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен в противоречие с действащия ПУП- ПРЗ, одобрен през 1990 г., който не предвижда допълващо застрояване в имота, поради което се явява незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Освен това строежът е от шеста категория и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такова не е представено и строежът е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Възраженията на жалбоподателя, че разрешение за строеж не се изисква, тъй като нареденият за премахване строеж попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, правно са приети за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл се основават на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, което не е оспорено от страните и не се опровергава от останалите доказателства, включително от показанията на свид. Николов. Правилно с оглед посоченитте по-горе доказателства е преценено, че като изграден през 2008 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на жалбоподателя, че строежът е изградена преди 1988 г., е неоснователно. Имотът е придобит от жалбоподателя през 1988г., но в нотариалния акт сграда с посочените параметри и характеристики не е описана. Освен това от съставения констативен акт, както и от приетата съдебно- техническа експертиза се установява, че сградата е изградена върху основите на разрушена постройка със същите параметри, но представлява нов строеж, изпълнен през 2008 г. Показанията на свид. Николов, че строежът е извършен преди 1988 г. не могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от посочените писмени и гласни доказателства. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че строежът е изграден след 1988 г. но преди 1990 г., тъй като не е посочен в нотариалния акт за замяна, но е отразен в одобрения през 1990 г. ПУП- ПРЗ, то изводът, че същият не е търпим и подлежи на премахване остава непроменен. С оглед времето на изграждане строежът попада в приложното поле на §16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Според цитирания текст търпими са строежи, които отговарят на няколко кумулативни изисквания, едно от които е да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г. В случая такава декларация не е представена, поради което строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства. Съдебният акт е съобразен с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдържа мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав заключения. Поради това и тъй като конкретни нарушения на съдопроизводствените правила от касатора не са посочени, следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор, но не се явява в съдебно заседание и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Бургас сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,