Решение № 11772 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10789/2014 г.

Решение № 11772 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10789/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 305 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1046/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново, в частта в която по жалба на "Любомир 2012" ЕООД - гр. Плевен е отменен Ревизионен акт (РА) № 151300687/23.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 488/25.10.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, в оспорената му част, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в решението липсва анализ на изследваните документи, мотивите за кредитирането им като годни доказателства и въпреки многократното посочване на видовите документи, съдът не бил разгледал никой от тях поотделно, поради което в решението липсвали мотиви за направените от съда изводи. Отделно от това в решението не били обсъдени доводите, развити в РА, РД и в решението на Директора на Д "ОДОП" за наличието на измамна схема и съзнателно участие на ревизираното лице в нея, тъй като съдът най-общо ги квалифицирал като "формални" и игнорирал. В същото време се твърди, че неправилно съдът приел, че реалността на доставките по процесните фактури е установена с представените от ревизираното лице документи, тъй като доказателствената им стойност клоняла към нула с оглед изводите на органите по приходите, че същите не са създадени в момента на извършване на действията, които би следвало да отразяват. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Любомир 2012" ЕООД - гр. Плевен, не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното решение АС - Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 151300687/23.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 488/25.10.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит на "Любомир 2012" ЕООД - гр. Плевен по всички фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов", "Интергаз" ЕООД, "Никрам" ЕООД и "Вип строй 81" ЕООД с предмет на доставката - пшеница и отхвърлил жалбата на "Любомир 2012" ЕООД - гр. Плевен против ревизионния акт, в останалата част на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" с предмет на доставката - услуги. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението, само в частта му, с която е отменен ревизионния акт. За да постанови решението в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че доставките на пшеница, по всички фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов", "Интергаз" ЕООД, "Никрам" ЕООД и "Вип строй 81" ЕООД са реално извършени. За да обоснове този извод решаващият състав е посочил, че прегледа на ревизионната преписка установява, че всяка от процесните фактури е окомплектована с договор за покупко-продажба, кантарни бележки, товарителница, декларация за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателен протокол и в някои случаи и със складова разписка и пътна прехвърлителна разписка. Приел е, че относими към спора са само доказателствата, касаещи преките доставки на зърно от доставчиците ЕТ "Ивето - Христо Христов", "Интергаз" ЕООД, "Никрам" ЕООД и "Вип строй 81" ЕООД, но не и доказателствата за предходните доставки, осъществени назад по веригата. Приел е, че всички документи са обвързани помежду си и непротиворечиво удостоверяват движението на стоковия поток, а съображенията на приходния орган за постановения отказ на право на данъчен кредит били формални и в голяма част били направени без приходните органи да притежават нужните специални знания. Позовал се е на заключение на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установявало, че процесните фактури са намерили счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното лице и в това на един от доставчиците ЕТ "Ивето - Христо Христов". Приел е за доказана последващата реализация на стоката от ревизираното лице към "София мел". Съдът се е позовал и на практика на СЕС, и по специално на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и на Решение по дело С-285/2011, съгласно която, разпоредбите на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото на приспадане на ДДС за доставката на стока, поради това, че поради измама или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, обосноваваща правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, поради релевираното в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което не е установено въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните извода за наличие на данъчно събитие, реалност на процесните доставки и съответно признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи - пшеница, които са посочени във фактурите по вид и количества. Предаването на стоката е установено по различен начин /чрез приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътно-прехвърлителни разписки/, като за всеки от тези документи в хода на ревизионното производство са направени констатации за липса на реквизити /подписи, имена на лицата...../. Транспортирането на стоката е удостоверено с представени от ревизираното лице товарителници, за които в хода на ревизията са направени констатации, че в по-голямата си част са неотносими, тъй като касаят последващата доставка на стоката от ревизираното лице към "София Мел" ЕАД, тъй като е вписан изпращач "Любомир 2012" ЕООД, а получател - "София Мел" ЕАД. Друга част от товарителниците, например тази на стр. 285, папка 2 от преписката посочвали като изпращач ЕТ "Ивето - Христо Христов", а като получател "София Мел" ЕАД. Наред с това имало и товарителници, в които е посочено място на разтоварване в гр.Кнежа, а по делото не било установено жалбоподателя да е разполагал със склад, в който да се е разтоварвала стоката. Всички тези доказателства не са обсъдени от съда, както поотделно така и в съвкупност, не е посочено в оспореното решение кои от тях се кредитират и кои не, предвид обстоятелството, че съдът най-общо е посочил в мотивите си, че прегледа на ревизионната преписка установявал, че всяка от процесните фактури е окомплектована с договор за покупко-продажба, кантарни бележки, товарителница, декларация за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателен протокол и в някои случаи и със складова разписка и пътна прехвърлителна разписка. С оглед на изложеното и при липса на обсъждане от решаващия съд на приетите по делото доказателства съдържащи се в 20 папки приложения, се налага извода за липса на установени от АС факти, въз основа на които са направени и съответните правни изводи. Като не ги е обсъдил и е приел, че е установено прехвърлянето на собствеността от доставчика на получателя, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Наред с това, съдът се е позовал на практика на СЕС, която по принцип се споделя от настоящата инстанция, но същата е приложима само в случаите, в които не е доказано въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, обосноваваща правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. В случая, в ревизионния акт, ревизионния доклад и решението на Директора на Д "ОДОП" - Велико Търново, с което се потвърждава ревизионния акт са обективирани твърдения за недействителност на сделките по процесните фактури за доставка на пшеница и съзнателно участие на ревизираното лице в недействителните доставки. В оспореното решение, съдът не е обсъдил твърденията и доводите на органите по приходите в тази насока, а най-общо е приел, че същите са формални. Съдът не е изложил собствени мотиви по този съществен фактически и правен въпрос, който е такъв и с оглед съществуващата практика на Съдът на ЕС, както и от многократните припомняния на Съдът на ЕС, че безспорно борбата със данъчни измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 на Съвета и че правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на нормите на правото на Съюза, поради което националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или злоупотреба. Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. По изложените съображения, решението в оспорената му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение