Решение № 16710 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2019 г.

Решение № 16710 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Медицински център "Хипоталамус" със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56, представлявано от управителя С. Николова против Решение № 2579 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 559/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е изменена Заповед за налагане на санкции № 162318-1119/08.01.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив, като е намален размерът на наложените санкции от 150 на 50 лева за двете установени нарушения. С решението е осъдена РЗОК – Пловдив да заплати на "Медицински център Хипоталамус" ООД сумата от 206, 43 лева разноски по делото, изчислени по компенсация. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за неизпълнение на задълженията по чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК от страна на административния съд по отношение проверка на обстоятелствата дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Моли решението да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлена жалбата, като се отмени изцяло процесната заповед. Претендират се разноски. Ответникът – "Медицински център Хипоталамус" ООД, при редовно призоваване, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд, по жалба на "Медицински център Хироталамус" ООД - Пловдив, е изменил Заповед за налагане на санкции № 162318-1119/08.01.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив, намалявайки размера на наложените, на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. /Решението/ на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на заведението две санкции "финансова неустойка" в размер на 150 лева за всяка, като е определил същите на 50 лева за всяка. Санкциите са наложени за нарушения на чл. 54, ал. 1 от т. 1 и т. 2 от Решението, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Административният съд е счел, макар и имплицитно заложено, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е от фактическа страна, че при извършена проверка на жалбоподателя е установено, че не са спазени нормативно определените изисквания за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за 2 бр. здравноосигурени лица, като на същите е проведен физиотерапевтичен курс, без да е изяснена диагнозата им, а насочването към ревматолог не цели диагностично уточняване на пациентите. За резултатите от проверката е съставен протокол, в който двата случая са подробно описани и са индивидуализирани нарушенията. Срещу протокола е подадено възражение, като със свое Решение № 5 от 08.11.2017 г., Арбитражната комисия е потвърдила основателността на констатациите по медицинските случаи, описани в т. ІІ от Протокола от извършената, на основание Заповед № РД-13-1119/30.05.2017 г. на директора на РЗОК и Заповед № РД-25-267/26.05.2017 г. на управителя на НЗОК, проверка на "МЦ Хипоталамус" ООД. Предвид това решение, директорът на РЗОК е издал процесната заповед и е наложил санкцията, предвидена в чл. 263, ал. 1 от Решението в диапазон 50-150 лева, в максимален размер. Поради липсата на изложени мотиви досежно размера на санкцията, съдът е намалил санкциите до минимума. Решението е правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, макар и лаконично, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. По делото е установено, че по констатациите, касаещи процесните случаи, отразени в протокола за проверката, дружеството-жалбоподател, което е било обект на тази проверка, е депозирало становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, с което е възразило по направените от проверяващия екип констатации. Това е наложило сформирането на Арбитражна комисия, която да разгледа възраженията и да реши спора. След като тя се е произнесла с решение, е изпълнена хипотезата на чл. 272, ал. 1 от Решение №РД- НС-04-24-1/29.03.2016 г., съгласно която в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в Решението санкции. Съдът е прав в преценката си, че в този случай, директорът на РЗОК действа в обвързана компетентност, като единствената му възможност е да определи размера на санкцията. Определяйки я, обаче, той следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. Разпоредбата на чл. 262 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК сочи критериите, по които се определят вида, включително и размера на санкцията, по които критерии трябва да са налице изрични мотиви в санкционния административен акт. Предвид гореизложеното, съдът приема, че са обосновани изводите на първоинстанционния съд, че липсват релевантни мотиви относно размера й и санкциите правилно са намалени на минимума от по 50 лева за всяко от нарушенията. При така изложените съображения, Административен съд- Пловдив е постановил правилно решение. При неустановени основания за касационната му отмяна, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,