Решение № 573 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2015 г.

Решение № 573 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, срещу Решение № 1874/20.03.2015 г. постановено по адм. д. № 4759/2013 г. по описа на Административен съд - София, I отделение, 6-ти състав, с което частично е отменен РА № 2141205962/4.10.2012 г, издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изразява становище, че съдът неправилно е интерпретирал съдържанието на приетите по делото доказателства и не е съобразил разминаването в датите на извършването на пряката доставка с "Елком Импекс" ООД и соченият като действителен извършител на услугата - "Призма груп" ООД, което пък от своя страна е наело физическо лице - Веселин Христов Василев. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответната страна - "Елком Импекс" ООД чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че доставката по ф-ра № 69/16.03.2009 г., издадена от "Призма груп" ЕООД с предмет "аранжиране и монтаж на пана" е реално извършена. Между "Елком Импекс" ООД и НМБИИ-София на 8.05.2008 г. е сключен договор за доставка на художествен паркет и анекс към него от 10.06.2008 г. Предаването на работата между страните е станало на 4.08.2008 г., като работата по договора е приета без забележки, извършена е качествено в срока, съгласно договора и анекса. По своя характер това е последващата реализация предмета на услугата - идентичен с този по фактурата, по която с РА е отказано право на данъчен кредит. Крайният получател НМБИИ-София твърди, че е получил услугата. След като резултатът от извършената услуга в конкретния случай безспорно е налице, то също е безспорно, че и доставката е реално извършена. Изцяло в този смисъл е налице практика на Върховния административен съд, примерно: решение № 4327/20.04.2015 г.; решение № 1883/19.02.2015 г.; решение № 10270/22.07.2014 г.; решение № 9082/30.06.2014 г. на VIII-мо отд. "Елком Импекс" ООД е сключил договор за изработка с "Призма груп" ООД, който от своя страна е наел лицето Веселин Христов Василев - фактическият изпълнител на работата. По договора за изработка извършената работа е приета на 16.03.2009 г. с приемо-предавателен протокол. В него е конкретизирано мястото на монтажа, а предметът се установява от спецификацията, която е неразделна част от Договора за доставка на "Елком Импекс" ООД с НМБИИ. Съдът е отчел обстоятелството, че на същата дата е регистрирано плащане на сумата с касов бон. На същата дата е издадена и процесната фактура. Мотивите на първоинстанционния съд могат да се допълнят в аспект, че преценката на правото на данъчен кредит по конкретна доставка засяга именно тази доставка. Разминавания от какъвто и да е характер, свързани с предходната доставка, не могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит. Още повече, че в конкретния случай всяка една от страните по веригата е намерена, дала е документите, с които е разполагала, нито една от страните не отрича крайния резултат, за който по делото е предоставен и снимков материал. Обстоятелството дали е следвало да се проведе обществена поръчка или не от НМБИИ-София е ирелевантно и засяга контролните функции на други органи. Дори в самата касационна жалба се твърди, че е публично известен факт, че подмяната на паркета в НМБИИ-София е "бутафория" и "кражба за милиони левове". В производството обаче не са събрани доказателства и не са излагани мотиви за това, че в конкретния случай лицето-получател по доставката е участвало по какъвто и да е начин в схема за данъчна измама. Нещо повече - последващата реализация на доставката със същия предмет е приета от органите на НАП за реално извършена и по нея не е извършвана корекция. След като за целите на ЗДДС доставката е реално извършена, то обоснован се явява извода на съда, че и за целите на корпоративния данък разходът по обсъжданата фактура е документално обоснован и органите на НАП неправилно са извършили корекция на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Допълнително мотивите на съда могат да се допълнят и със следното: При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2; чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО се налага извода, че в случаите, когато се твърди наличие на отклонение от данъчно облагане, се касае за предприети от страните действия, които не съответстват изцяло или частично на действителните им отношения или които не съответстват на обичайните търговски взаимоотношения, в следствие на което като резултат е налице намаление или цялостно избягване на данъчно задължение при едната или двете от тях. Приложението на цитираните разпоредби изисква наличие на конкретен противоправен резултат, като пряка последица от търговските и финансовите взаимоотношения между страните. В случая не е изследвано дали в резултат от осчетоводените разходи от "Елком Импекс" ООД насрещната страна - издател на фактурата е осчетоводила приход и как този приход се е отразил върху финансовия резултат при доставчика за периода, съответно - дали в следствие от осчетоводения приход не е постигнато заплащане на по-висок корпоративен данък. След като при едната страна е налице разход, то при страната, получила възнаграждението следва да е налице приход и като резултат е обективно възможно да не се е достигнало до ощетяване на бюджета поради заплащането на по-висок данък от доставчика. Това обстоятелство е следвало да бъде проверено и анализирано при доставчика. Нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО не създава презумпция за наличие на отклонение от данъчно облагане само поради установяване на визираното в хипотезата обстоятелство. Предвид законовата дефиниция на отклонението от данъчно облагане, дадена с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, отклонението от данъчно облагане се разглежда като конкретен резултат от сключена сделка, т. е. необходимо е да се установи, че в резултат от изпълнението на конкретната сделка е постигнато отклонение от данъчно облагане. Ревизията, в резултат от която е издаден РА, е възложена при действието на ДОПК и в изпълнение на неговите норми. ДОПК не съдържа правило в смисъла на чл. 108, ал. 8 от отменения ДПК, според което фактическите констатации, отразени в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Следователно, по силата на общите правила на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая административният орган твърди, че са осъществени търговските и финансовите взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите. Тези твърдения не се основават на доказателствата, събрани при ревизионното производство, нито се потвърждават от допълнително представени доказателства. Тези факти и обстоятелства са недоказани и не могат да обосноват приложението на нормата на чл. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, на основание на които са определени допълнителни задълженията за корпоративен данък. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС София за незаконосъобразност на РА, твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение