Решение № 12149 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София, срещу Решение 5065 от 14.05.2024 г. постановено по адм. дело 7599 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на Лиона ЕООД е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) Р22220220005941091001/12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 338/16.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София и преписката изпратена на компетентната дирекция - ТД на НАП - София. С решението, НАП е осъдена да заплати на Лиона ЕООД разноски в размер на 8050 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон и същото е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното решение. Според касатора, не е налице спор по фактите, но решението е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбите на ДОПК и в противоречие с представените доказателства. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се отхвърли жалбата на Лиона ЕООД срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационна инстанция в общ размер на 38 830,32 лева. Ответникът Лиона ЕООД, чрез адв. Минкова оспорва касационна жалба и моли да се остави в сила оспореното решение. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна, а решението на административния съд е правилно. Върховен административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт Р22220220005941091001/12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 338/16.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който на "Лиона" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 257 759,95 лева главница в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сердика 2011" ЕООД, "Ти Груп Строй БГ" ЕООД, "Сънимакс 2015" ЕООД, "Булмак Еи Строй" ЕООД и "Емо Бе Ге Ауто Груп" ЕООД за данъчни периоди от м.02.2018 г. до м.10.2019 г. и м.12.2019 г. и са начислени лихви за забава в общ размер от 84 494,37 лева. Извършвайки служебна преценка за валидността на оспорения пред него РА, АССГ е развил доводи за това, че същия се явява нищожен. По делото е установено, че ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р 22220220005941 020 001/30.09.2020 г., издадена от Е. М. С., на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, с която е определено извършването на ревизията от Р. Т. З. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. П. Д. - старши инспектор по приходите. Правомощията на Е. М. С. да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК произтичат от заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. София. Със Заповед РД 01 466/27.06.2022 г., издадена от директора на ТД на НАП София са отнети функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на Е. М. С., на длъжност началник на сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, считано от 27.06.2022 г. Съдът е приел, че с Решение Р 22220220005941 098 001/27.06.2022 г., цитирано в Решение 338/16.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, ревизионното производство е иззето и превъзложено на Х. Б. М., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София. Приел е, че решението за изземване на правомощията не е приложено по делото, въпреки, че е изискано от съда. В писмо изх. 53 06 247/15.04.2024 г. на зам. директор на ТД на НАП София е посочено, че основанието за изземване е взето управленско решение. Прието е, че не са представени доказателства, че Е. М. С. е в трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения или че е преназначена на длъжност, водеща до отпадане на компетентността. Съдът е приел, че липсват мотиви по какви причини ревизията на "Лиона" ЕООД е иззета от Е. М. С. като възложител на ревизията и възложена на Х. Б. М.. Липсват и доказателства, че това е по причините, изброени в чл.7, ал.3 от ДОПК. Обоснован е извод, че след като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения възложител на ревизията е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал ревизионния акт в качеството на възложител на ревизията, въз основа решението за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност, поради което ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган и същият е нищожен. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизвдстевните правила. За да приеме, че преписката е иззета от Е. М. С., като възложител на ревизията и възложена на Х. Б. М., съдът се е позовал на Решение Р 22220220005941 098 001/27.06.2022 г., цитирано в Решение 338/16.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, като с последното е осъществен административен контрол на РА. Самото Решение Р 22220220005941 098 001/27.06.2022 г. за изземване на правомощия не е събрано като доказателство по делото, нито са дадени конкретни указания на директора на Дирекция "ОДОП" София за представянето му. С определение от 30.01.2024 г., постановено по адм. д. 7599/2023г., съдът е отменил хода по същество, като е задължил ответната страна да представи само Заповед РД 01 466/27.06.2022 г. и Заповед РД-01-128/18.02.2020 г., издадени от директора на ТД на НАП гр. София и доказателства за компетентност на Х. Б. М.. Дадените указания са изпълнени, но Решение Р 22220220005941 098 001/27.06.2022 г. не е изисквано, нито доказателства за основанието за изземване на правомощия. Доколкото тези обстоятелства са от значение за компетентността на органите по приходите, издали РА и определящи за преценката на действителността на оспорения акт, същите е следвало да се установят от първоинстанционния съд, като се дадат конкретни указания за разпределяне на доказателствената тежест. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че като е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд - София град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да укаже на директора на дирекция ОДОП - София да представи Решение Р 22220220005941 098 001/27.06.2022 г. както и доказателства за основанието за изземване на правомощия и след това да обоснове изводи за компетентността на Х. Б. М. да издаде процесния РА. Наред с това, при повторното разглеждане на делото, съдът следва да разгледа спорът по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,