Решение № 1768 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик чрез главен юрисконсулт В. Спирова против Решение 3738/03.10.2024 г., постановено по адм. дело 496/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.З от АПК. Твърди се, че трудът през спорния период не следва да се зачита като втора категория труд. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

Ответникът Б. А. В. чрез адв. Г. Манев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение 3738/03.10.2024 г., постановено по адм. дело 496/2024 г., Административен съд Пазарджик е отменил Решение 1012-12-65#1 от 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 2113-12-2385#3/29.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, върнал е преписката на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед представените доказателства административният орган неправилно е възприел положения от В. труд за процесния период на длъжност механошлосер, монтьор при осигурителя Ватия АД гр. София за такъв от трета категория, и поради това е постановил незаконосъобразен административен акт, противоречащ на материалноправните разпоредби арг. от чл. 146, т. 4 от АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че В. е подал заявление с вх. 2113-12-2385 от 04.12.2023 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 2 от КСО. По представените към заявлението оригинални, редовно оформени документи, пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 43 год. 11 мес. и 22 дни, от който стаж втора категория 11 год. 11 мес. 11 дни и стаж от трета категория труд 29 год. 0 месеца. Били са представени трудова книжка 86 от 02.01.1985 г. и удостоверение образец УП-3 ЧР 93-01-3 от 09.01.2024 г. Видно от съдържащото се в пенсионното досие копие на УП-3 46 от 28.11.2014 г. от Ватия АД, осигурителят не е предложил периодът от 01.01.2000 г. до 01.11.2005 г. да бъде зачетен от втора категория труд. Приложено е и УП-2 31 от 20.07.2006 г. издадено от Ватия АД гр. София, в което е посочено, че осигурителните вноски за периода от 01.01.2000 г. до 01.11.2005 г. са 29%, които съответстват на трета категория труд. С оглед на тези данни, ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл с Разпореждане 2113-12-2385#3 от 29.01.2024 г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Основанието за отказ е, че адресатът на акта е навършил необходимата възраст - [възраст], но не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не установява изискуемата 15 години втора категория труд. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред и директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е потвърдил разпореждането.

За изясняване на значимите по делото факти и обстоятелства е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че В. е заемал следните длъжности и място на работа, както следва: длъжности - ел. шлосер; ел. машинен шлосер; ел. монтьор и монтьор на машини за преработка на НПИ съответно:

• за периода от м.11.1988 г. до м.03.2001 г. - с място на работа Рудник Фелдшпати с осигурител МОП/ООД Ватия АД;

• за периода от м.04.2001 г. до 25.01.2005 г. - с място на работа Преработвателен цех , като в сключеното от същата дата допълнително споразумение е вменено в задължение на В.: да работи и като монтьор на машини за НИ, да участва в поддръжката и ремонтите на енергийното стопанство в рудника , с осигурител Ватия АД;

• за периода от 25.01.2005 г. до 01.11.2005 г. с място на работа Рудник Фелдшпати , с осигурител Ватия АД;

• за периода от 01.11.2005 г. до 02.06.2006 г. с място на работа - обект Стрелча , с осигурител БулгарМин Инженеринг АД.

По делото е безпротиворечиво установено, че не е била констатирана промяна на длъжността или мястото на работа към м.01.2000 г., когато осигуряването на жалбоподателя е променено от 2-ра към 3-та категория труд. Не е установна промяна в длъжността на жалбоподателя и когато осигуряването е преминало от 3-та към 2-ра категория труд, считано от 01.11.2005 г. По делото са разпитани и свидетели, споделили в детайли извършваните от Б. В. трудови функции, условията и вредностите, както и тяхната идентичност преди, по време и след процесния период.

Съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник на участък включително от рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми. Тълкуването на разпоредбата от първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. По делото е установено, че Б. В. фигурира в изплащателните ведомости на Ватия АД, където е положил труд на посочената длъжност. Отразено е, че за периода от м. 11.1988 г. до м. 03.2001 г. е бил с място на работа Рудник Фелдшпати с осигурител Ватия рудник Фелдшпати , а за периода от м.04.2001 г. до 25.01.2005 г. с място на работа Преработвателен цех , като в сключеното от същата дата допълнително споразумение е записано като задължение да работи и като монтьор на машини за НИ, да участва в поддръжката и ремонтите на енергийното стопанство в рудника с осигурител Ватия АД. Конкретизирано е и мястото на работа за периода от 25.01.2005 г. до 01.11.2005 г., а именно Рудник Фелдшпати с осигурител Ватия АД.

Правилно първоинстанционният съд е възприел заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза от вещото лице като правилно, компетентно и непротиворечащо на останалите доказателства по делото.

От разпита на допуснатите свидетели е видно, че дружеството - осигурител се е занимавало с преработка на нерудни изкопаеми, които след добиването им са били откарвани в преработвателните цехове. След анализ на показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото правилно е прието, че от 1990 г. до 2005 г. условията на труд и изпълнението на трудовите функции на В. са останали едни и същи. Това обуславя извод, че трудът на лицето в предприятието е със същата тежест и вредност през целия период (включително и спорния). В тази връзка Не се споделя тезата на касатора, че през спорния период от време В. е работел в Администратията на Ватия АД, а не в производството на дружеството.

През процесния период Б. В. е изпълнявал едни и същи трудови функции като е полагал труд в мини, рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми, работещи на безучастъкова структура, който съгласно чл. 9, ал. 7 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП е определен за такъв от втора категория.

Неотносим е доводът на касационния жалбоподател относно значимостта на промяната на осигурителните вноски за лицето от страна на работодателя. Размерът на внесените осигурителни вноски за едно лице не може да бъде определящ за изводите относно категорията на труд, за които от значение е преди всичко заеманата длъжност, характерът и условията на труда.

По изложените съображения настоящият състав на Върховен административен съд намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена. Съгласно своевременно представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, в тежест на касатора се възлагат разноски в размер на 550,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,