Решение № 4853 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2009 г.

Решение № 4853 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Таня Николова Тонева от гр. Плевен, против Решение № 182/14.10.2009 г., постановено по преписка № 4/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), с което се установява, че чрез бездействието си при отразяване на придобитите от жалбоподателката Мая Стефанова Николова от гр. Плевен, ПКС-и и включването на учител подлежащ на подбор за съкращение в комисията за осъществяване на същия този подбор, в качеството си на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, е осъществила нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", като неблагоприятно е третирала Мая Стефанова Николова, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. На основание чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 65, т. 3 от ЗЗДискр. на Таня Тонева е наложена глоба в размер на 250.00 лв. С решението на основание чл. 47, т. 4 във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр. се предписва на Таня Николова Тонева, в качеството й на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, да не допуска занапред неравно третиране на учителите и служителите в повереното й училище, както и да се съобразява с разпоредбите на ЗЗДискр. Твърди се, че оспореното решение е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересована страна - Мая Стефанова Николова, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Мая Стефанова Николова, с оплаквания за неравно третиране по признак "лично положение" от страна на Таня Николова Тонева, в качеството й на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, което се изразява в "своевременно непризнаване" на придобита IV - та ПКС по английски език, като съгласно чл. 33 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета, ПКС са пряко свързани с допълнително възнаграждение. Твърди се, че споразумение за допълнително възнаграждение е получила, след като е сигнализирала "Инспекция по труда" гр. Плевен. Мая Николова счита, че съкращаването й от заеманата длъжност - преподавател по английски език е неправилно, тъй като притежава по-висока квалификация от другия учител по английски език. Позовава се на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от Закона за висшето образование, като твърди, че другата преподавателка по английски език - Маринелла Пиер Ангелова, притежава образователно-квалификационна степен магистър по руска филология и допълнителна квалификация по английски език, придобита след двегодишен срок на обучение. В становището си до Комисията Таня Николова Тонева, в качеството си на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, оспорва жалбата и отрича да е проявила различно отношение, ограничаващо възможността на жалбоподателката Мая Николова да повишава квалификацията си. С решението си КЗД е приела, че Таня Николова Тонева, в качеството си на директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, чрез бездействието си при отразяване на придобитите от жалбоподателката ПКС - и и включването на учител подлежащ на подбор за съкращение в комисията за осъществяване на същия този подбор, е осъществила нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", като неблагоприятно е третирала Мая Стефанова Николова, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Административният орган е изложил мотиви, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Мая Николова, почива на направен при опорочена процедура подбор на педагогически и непедагогически персонал, подлежащ на съкращение. Същият е осъществен от комисия, която не е определена по надлежния ред и в която е включен учител, подлежащ на подбор - Маринелла Пиер Ангелова. Включването на последната в комисията за подбор подлага на съмнение нейната безпристрастност при вземане на решение, както отпадането й от списъка на учители, подлежащи на такъв подбор. По тези съображения Комисията счита, че при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Мая Стефанова Николова спрямо същата е осъществено неравно третиране от страна на Таня Николова Тонева - директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признака "лично положение" спрямо Мая Николова. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. По делото е установено по категоричен начин, че между страните в производството пред административния орган е съществувало трудово правоотношение. Безспорно е също, че наличието на трудовоправен спор принципно не изключва съществуването на дискриминационно отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Мая Николова, съдържащи се в жалбата й до КЗД. За да се приеме, че от страна на жалбоподателя е осъществена непряка дискриминация, е необходимо да се установи, че заинтересованата страна Мая Стефанова Николова е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице или лица при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай информацията за придобитото по-високо ПКС е предоставена от Мая Николова с жалбата й до Областна инспекция по труда - Плевен. Таня Николова Тонева в качеството й на директор е уведомена за това обстоятелство към момента на извършване на проверката от ОИТ - Плевен на 23.06.2008 г. Съответният учител е този, който следва да уведоми работодателя за придобитата по - висока квалификация с оглед отразяването й в трудовото му досие и определяне на индивидуалните месечни работни заплати. На следващо място, административният орган е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, като по съществото се е произнесъл по един трудовоправен спор и по-специално по законосъобразността на извършения подбор. Същевременно не е съобразил обстоятелството, че на база изработените критерии от комисията е извършен подбора при съкращението. Решението за това кой да бъде съкратен е единствено от компетентността на работодателя. Нееднакво третиране на Мая Стефанова Николова би имало, ако същата е била съкратена без извършен подбор между нея и Маринелла Пиер Ангелова, единствено поради обстоятелството, че последната е участвала в комисията за изработване на критериите за подбор. Като е приела, че спрямо Мая Стефанова Николова са извършени действия, представляващи непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3, във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на Таня Николова Тонева - директор на ОУ "Васил Левски" гр. Плевен, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 75,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,