Решение № 6919 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2010 г.

Решение № 6919 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Слави Колев Колев против заповед РД 15 № 1830 от 30.06.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма и е незаконосъобразна, тъй като не е навършил необходимата възраст за придобиване право на пенсия, а освен това вече е придобил право на пенсия като военнослужещ. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и възнаграждение на осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Колев е назначен като държавен служител на длъжност началник отдел "Стратегия, планиране и информационно обслужване на здравеопазването при бедствия" в дирекция "Административни дейности" на Министерство на здравеопазването (заповед № РД-15-3135/2004 г.). Към датата на назначаването жалбоподателят вече е придобил право на лична пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (разпореждане № 6/2002 г. ). Със заповед РД № 1830/30.06.2010 г. на министъра на здравеопазването, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на Колев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта - 1.07.2010 г. В заповедта е посочено, че на жалбоподателя следва да се изплатят обезщетения по реда на чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (министърът на здравеопазването е орган по назначаването - чл. 42, ал. 5 от ЗА), в предвидената в същия текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая правното основание съвпада с фактическото, което обосновава и причините за издаване на акта. Посочени са и дължимите обезщетения, които следва да се изплатят на основание чл. 106, ал. 4 и чл. 61 от ЗДСл. Поради това съдът приема, че постановеният административен акт отговаря на нормативните изисквания за форма, а доводите на жалбоподателя за нарушение на тези правила са неоснователни. Обстоятелството дали на жалбоподателя са дължи обезщетение и на друго основание не е предмет на настоящия процес, поради което доводите на жалбоподателя в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като материалноправните основания за постановяването й не са осъществени. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, текст, който предоставя право на административния орган да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази хипотеза правото на органа следва да се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, в ред. до ДВ бр. 100/2010 г. Цитираните норми предвиждат възникване на право на пенсия с навършването на 63 години за мъжете, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 100. В случая служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 1.07.2010 г. (на тази дата е връчена заповедта), без да са осъществени посочените по-горе кумулативни изисквания. Към посочената дата жалбоподателят е на възраст 61 години, 4 месеца и 13 дни (съгласно представените доказателства същият е роден на 17.02.1949 г.), т. е. служителят не отговаря на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 2 от КСО. След като към датата на уволнението изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало, а следователно не са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Наличието на предпоставките за пенсиониране по чл. 69 от КСО не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният текст изрично въвежда изискване за възраст, обстоятелство, което не се обхваща от нормата на чл. 69 от КСО. Правото на пенсия по реда на последния текст е предвидено за определена категория лица и възниква при определени условия, независимо от възрастта. Ето защо доводите на ответника в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Възражението, че веднъж възникнало и упражнено основанието за пенсиониране по чл. 69 от КСО, може да обоснове прекратяване на служебното правоотношение от всяка следваща длъжност, заемана от служителя, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО създава субективно право на военнослужещите да придобият право на пенсия при определени условия, независимо от възрастта. Това право може да бъде упражнено само веднъж (в случая това е направено), като реализирането му не е свързано с правото на органа да прекрати служебното правоотношение, което възниква при посочените по-горе условия. В подкрепа на това тълкуване е и новата разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, ДВ бр. 46/2010 г., който изрично въвежда чл. 68 от КСО като основание за прекратяване на служебното правоотношение с лица, за които служебното правоотношение е възникнало след като същите са придобили и упражнили правото си на пенсия. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са изпълнени, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При липсата на данни за действително направени разноски в настоящото производство (представените договор за правна защита и пълномощно съдържат данни за договорено, но не и действително изплатено възнаграждение), съдът намира, че разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,